Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Липсваше ми — тихо и кратко призна Джони, сякаш току-що не бе получил рязък и категоричен отказ.
— Съжалявам — промълви едва чуто Елизабет и го погледна в очите. В погледа й личеше невинността и чистотата на чувствата й. Тя не познаваше двуличието на флирта, нито пък общоприетите измамни жестове и мимики на висшето общество. В очите й се четеше неподправено желание и страст.
— Ела да поговорим — каза Джони с тих глас, — далече от всички тези хора…
— Не бива.
— И аз не биваше да съм тук, но ето ме сега пред теб — възрази Джони с почти раздразнен тон. — Затова освободи телохранителите си и ела да се поразходим… — и като погледна бързо към братовчед си, Джони добави: — Манроу ще остане като заложник.
Разумът сякаш съвсем я напусна. Елизабет изобщо не можеше да прецени как да постъпи. Само след минута тя нареди на пазителите си да приберат пушките, да слязат от конете и да се поразтъпчат.
— Не съм в опасност — поясни тя. Едновременно с това си мислеше какъв голям риск поема, като се излага на най-голямата опасност — да отдаде отново сърцето си на Джони Кари.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Те вървяха надолу по пътя и си говореха за сватбата, времето и за всякакви други безобидни неща, без да засягат причините, заради които пожелаха да изостанат сами. Няколко минути по-късно с леко движение на ръката Джони посочи една утъпкана пътека през тревата.
— Ако тръгнем по тази пътека, направена от елените, ще стигнем скоро до малка поляна. Попаднахме с Манроу на нея, когато яздехме насам — каза той, като че ли някой искаше неговите обяснения, или пък думите въобще имаха някакво значение. — Там никой няма да ни притеснява.
Фразата бе дръзка. Джони дори не прикри намека си. Той обаче й оставяше възможност за избор.
— Колко далече е това място — попита тя, като се стремеше да избегне въпросите, които напираха в съзнанието й.
— Не е далече — усмихна се леко той. — Твоята охрана ще те чуе, ако решиш да я извикаш.
— Ти смяташ ли да се държиш неразумно? — запита Елизабет с усмивка.
— И дума да не става.
— В такъв случай — заяви тя, като се промъкваше край него по пътеката, — аз няма от какво да се боя.
Те стигнаха до тихата зелена поляна, обградена от млада папрат, а на места, където елените бяха лежали, меката трева се бе слегнала. Високите борове се извисяваха над главите им. Двамата стояха съвсем близо едни срещу друг, без да могат да намерят нужните думи, с които да сложат край на настъпилото неловко мълчание.
— Колко странно е всичко това — проговори най-накрая Джони. Гласът му бе приглушен и дрезгав.
— Имаш предвид, че обикновено жените никога не ти отказват? — тя видя как за миг на лицето му се появи усмивка, която бързо изчезна.
— Не мисля така.
„Маниерите му са безпогрешни — помисли си тя. — Дори усмивката си успява да контролира.“ После добави на глас:
— Ти ли не мислиш така?
Мисълта, че и тя ще остане просто една от множеството любовници на Джони, събуди негодуванието й. Той усети гневните нотки в гласа й и за момент се усъмни в достойнствата на честността. Но след дните, прекарани в Хоуик, където трябваше да се държи като придворен кавалер, той бе уморен от фалша и отговори просто:
— В крайна сметка е така… Те не ми отказват.
— А! — възкликна тя с радостта на котка, която е заловила мишка. — Излиза, че те всички падат в скута ти, така ли?
Джони не отговори, нямаше никакво желание да се кара с нея в този момент. Вместо това изрече много бавно, сякаш думите, които излизаха от устата му, бяха трудни не само за произнасяне, но и за разбиране:
— Аз често мисля за теб, дори когато трябва да мисля за съвсем други неща — тялото му леко потръпна при тези думи, като че ли се противопоставяше на казаното. — Дискусиите ни в парламента приближават критично Шотландия до ръба на войната — продължи той с внимателно подбран тон. — Аз обаче в този важен за моята страна момент прекарвам повечето от времето на заседанията в мисли за теб. Не трябваше да идвам в Хоуик. Докато аз съм тук и се правя на кавалер пред теб, Туидейл прилежно ухажва с парите си членовете на Отечествената партия.
Елизабет се отдръпна от него. Той я проследи с поглед, но не я последва. Леко разгневен от неотразимото й излъчване, което го караше все повече да я желае, Джони остана на разстояние от нея. Сърцето му обаче ускори ударите си, докато я наблюдаваше как сяда върху едно повалено дърво. Тя нямаше намерение да бяга, нито да вика за помощ или да му оказва някаква съпротива. Това трябваше да го накара да се чувства по-въодушевен.