Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
В този момент до всички достигна тропотът от галопиращи коне и телохранителите насочиха своите оръжия, готови да стрелят срещу нападателите.
Само след секунди се появиха двама ездачи, които стремглаво препускаха в посока към каретата. Тъй като двамата й телохранители държаха на мушка наближаващите конници, Елизабет се подаде от каретата по-скоро от любопитство, без да бъде ни най-малко изплашена. Разбойници не се срещаха рано сутрин в тази част на страната, нито пък бяха толкова смели и дръзки в нападенията си. Тя присви очи и се опита да разучи ездачите. Те все още бяха доста далеч, за да може да ги разпознае. Няколко секунди тя ги наблюдаваше, докато гората ехтеше от тропота на копитата. Точно когато нейните телохранители получиха заповед да стрелят. Елизабет внезапно съзря развяната на вятъра буйна черна коса и разпозна широкоплещестата фигура и наметалото на Джони.
— Не стреляйте! — незабавно нареди тя.
Редмънд рязко изви глава към нея в недоумение.
— Това е Рейвънсби — обясни тя, шокирана от внезапната поява на Джони Кари. — Ще го убиете, ако стреляте!
— Ще видим какво иска — отвърна Редмънд и разпореди на хората си: — Дръжте го под око.
— Той не е опасен, Редмънд! — извика Елизабет.
— Да, миледи — съгласи се Редмънд, но не нареди на хората си да свалят пушките си.
— Може да те застрелят, преди да се доближиш достатъчно, за да можеш да разговаряш е тях — предупреди го Манроу и посочи вдигнатите към тях оръжия. Двамата преминаха в лек галоп.
— Без риск не можеш да изпиташ удоволствие от живота — отвърна му Джони и потупа коня си, за да премине в тръс, след което добави: — Не прави никакви резки движения.
При тези думи той разтвори широко ръцете си в приятелски жест, за да могат телохранителите на Елизабет да се уверят, че не е въоръжен. Беше лъчезарно усмихнат.
— Спри и кажи какво те води насам — нареди му водачът на групата, охраняваща Елизабет Греъм. Въпреки твърдението на господарката му, той все пак предпочиташе да остане предпазлив докрай.
— Искам да разменя няколко думи с лейди Греъм — отвърна Джони с равен тон, докато спираше коня си.
„Не!“ — помисли си първо Елизабет, веднага щом чу думите му… „Господи, бъди милостив към мен!“ — молеше се тя. Трепетно вълнение обхвана цялото й същество. Не можеше да намери сили да откаже, така, както й се струваше, че би трябвало да направи. В следващия миг си спомни, че вече не е онова шестнайсетгодишно момиченце, което не може да взема решения и да има собствено мнение, а е зряла жена, способна да се справи с всякаква сложна житейска ситуация. Дори в случай на изкушение, безумно влюбване или страст. Със сигурност можеше да изслуша няколко думи от Джони Кари, без да изгуби самообладанието си. Нали и бездруго бе успяла да го задържи далече от себе си цели три дни.
Въпреки че не действаше разумно и предпазливо, Елизабет отвори вратата на каретата и докато слизаше, усети огромното вълнение, което я обхвана.
Щом съзря, че вратата на каретата се отваря. Джони слезе от коня си и без да обръща внимание на насочените срещу нето пушки, бавно пристъпи напред, водейки коня си за повода. Въпреки подозрителните и враждебни погледи на телохранителите й, които все още не сваляха оръжието, без да се бави нито секунда повече, Джони се насочи към Елизабет с бързи стъпки.
— Тръгнали сте си доста рано, миледи — каза той, когато се доближи до нея и вежливо се поклони. Докато оглеждаше официалните и добре скроени дрехи и малката шапчица, вързана симетрично под брадичката, той запита: — Да не би да сте се отегчили от празненствата на фамилия Греъм?
Тонът и учтивото му поведение бяха толкова изискани, сякаш току-що излизаха от сутрешната църковна служба. Джони ни най-малко не се смущаваше от прашите си, потни от продължителната стремглава езда дрехи.
Тъй като не умееше да прикрива чувствата си под маските на аристократичната вежливост, Елизабет кратко отсече:
— Не трябваше да ме проследяваш!
— А ти не трябваше да си тръгваш, без да си кажем довиждане — отвърна й Джони с ангелски поглед.
— Не знаех, че се изисква да си взема довиждане с теб — отвърна му тя със студен тон, който изцяло съвпадаше с тоновете на роклята и бледозеления цвят на шапката й.
Видът на мускулестото силно тяло на Джони, изпотено от ездата, но татова пък по-обаятелно, познатият аромат на гърдите му, шотландското наметало в червено-зелени полутонове, всичко това така я развълнува, че изгуби и най-малката възможност да устои на непреодолимия му чар.