Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Ходорковски насочва презентацията към това парламентаристите от областта да престанат публично да лъжат, че областта нямала никаква полза от ЮКОС. А чиновниците всъщност на птичия език на областния елит просто искат пари. И казват, че парите им трябват за социални програми и за отопление на северните градове.
— Ето, нали ви строим училища и отопляваме северните градове — отговаря Ходорковски, подкрепяйки думите си с диапозитив, сякаш не разбира птичия език.
Той демонстративно се преструва, че не иска да разбере как с парите от областния бюджет биха се разпореждали чиновниците, докато мазутът, доставян от ЮКОС по себестойност за отопление на северните градове, отива именно за това, дявол да го вземе. По никакъв начин мазутът от северните градове не може да се преразпредели по джобовете на чиновниците. Това вече би било явна кражба. А чиновниците се оказват неподготвени. Не владеят, горките, езика на западната бюрокрация. Нямат си ответни презентации с диапозитиви, за да покажат защо на жителите на северните градове им е по-изгодно да имат пари в областния бюджет за покупка на мазут, отколкото същият този мазут да се налива направо в котелните.
А губернаторът В. К. се подсмива. На него май започва да му харесва този петролен магнат от американски филм с неговото рационално виждане за бизнеса. А може би му харесва, че и самият той на тази кръгла маса се превръща сякаш в губернатор от американски филм.
— Е, добре — не издържа един от депутатите, свързан с производството на кабели. Не зная дали да ви превеждам думите му от птичи на човешки език. — Защо не инвестирате пари в икономиката на Т-ска област? Защо не правите поръчки в местните предприятия? Защо, например, не купувате нашите кабели?
— Покажете, моля, следващия диапозитив — усмихва се Ходорковски. — Ние тествахме продукцията на всички предприятия, произвеждащи кабели в Т-ска и в съседните области.
Дявол да го вземе! И за това е подготвен! От следващата графика се вижда, че нито един произвеждан в Т-ска област кабел не покрива стандартите на ЮКОС по нито един от основните показатели. Не е достатъчно здрав, не е достатъчно гъвкав на студа, а е и твърде скъп, дали пък защото в цената й не е калкулирано и възнаграждението на чиновниците, които лобират работещите в региона големи компании да купуват местни кабели.
— Да продължавам ли? — пита Ходорковски.
Със сигурност Ходорковски разполага с още един диапозитив, който нагледно да показва каква част от цената на продукцията на предприятия от областта се заделя за местните чиновници, за да пробутват продукцията. Затова никой не настоява той да продължи. А Ходорковски казва:
— Посъветвайте вашите производители да подобрят качеството на кабелите и тогава ние с удоволствие ще купуваме от тях. За нас ще е по-лесно, отколкото да влачим кабели от другия край на страната.
Кръглата маса в град Т. приключва с дружеска вечеря при губернатора. Разказът за триумфалните презентации на Ходорковски също приключва, защото по-нататък ще стане дума за презентации, които ще вкарат Ходорковски в затвора.
От 1999 година добивът на петрол в Русия започва да расте. В компанията ЮКОС добивът нараства два пъти по-бързо, отколкото средно за отрасъла благодарение на съвременните технологии и американските инженери. Теоретично добивът би могъл да се увеличава Бог знае още колко и Бог знае още колко пари биха могли да се спечелят. Но това само теоретично.
Всъщност не можеш да добиваш повече петрол, отколкото можеш да продадеш. А за да го продадеш, трябва да го вкараш в петролопроводите. А те не са разтегателни: 48 611 км тръби, 336 помпени станции, 849 резервоара — това е. Разбира се, петрол може да се транспортира и по железниците, но само в малки обеми и излиза много скъпо.
Деветдесет и три процента от петролопроводите в Русия принадлежат на компанията „Транснефт“, тя пък принадлежи на държавата. Като политика от 1991 година Русия е демократична страна, но като икономика не е. Икономиката се гради на петрола. От 1995 година държавата не е монополист в тази област, до ден днешен обаче продължава да е монополист в сферата на транспортирането на горивото.