Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Гарсия едва забележимо се изчерви.
— Докторът няма време за подобни формалности.
(„Сръчкай го отново, миличка! Пак взе да се зъби.“) „Ей сега.“
— Докторе, ако бях в опасност, не бих имала нищо против да нахлувате с гръм и трясък, тъй като зная, че е за мое добро. Но вие дойдохте, за да ми съобщите, че не ми разрешавате да се изкъпя — едва ли има нещо спешно в това. Не искам от вас много — само вече да не гледате на тази стая като на помещение, обитавано от болен човек, а като на женски будоар. С цел да ми помогнете, както вече казах. Моля ви.
— Добре, госпожице Смит — склони доктор Гарсия малко сърдито. — Ще го запомня.
— Благодаря ви. Между другото, сега името ми е Джоан Смит, не мога повече да се наричам Йохан. Вихте могли да се обръщате към мен с „госпожице Джоан“, тъкмо по-бързо ще свикна с новото си име. Или просто Джоан, тъй като не бих искала да разговарям официално с моя доктор. Е, съгласен ли сте да ми казвате Джоан?
Това изтръгна една измъчена усмивка.
— Добре… Джоан.
Нейната усмивка бе искряща и сякаш му казваше: „Ти си прекрасен мъж.“
— Но това е чудесно. Докторе, ще се радвам да ме посещавате по всяко време, независимо дали визитата ви ще е професионална, или приятелска. Всъщност бих предпочела да е второто. Но все пак предупреждавайте сестрата, за да се увери, че изглеждам подходящо, преди да приемам гости. Дребни неща, но важни за мен. — Тя се подпря на лакът и го погледна право в очите, осъзнавайки колко е привлекателна в „скромната“ си нощница. — Като червилото. — Джоан облиза лекичко устни. — Колко е странно да си слагаш червило. Кажете ми, сега добре ли е? Да не се е изтрило?
— Изглеждате великолепно!
(„Поправка. Ти не си «мръсник», а «мръсница». В кръвта ти е, миличка. Ненадмината си.“) „Спокойно, сестрице, още не съм приключила със съблазняването.“
— О, благодаря. Кажете ми сега, защо нямам право на една гореща пенлива вана, за да мога и да се почувствам великолепно? Следвам разпорежданията ви, докторе, но бих искала да ги разбирам. Можете ли да ми обясните, без да прибягвате до някой от непонятните ви медицински термини?
— Вижте… Джоан, ако имам някакви възражения, те са само по отношение на ваната. Хората непрестанно си чупят крака, и дори глави, като се подхлъзват във ваните си. А вие дори още не сте се научили да си стоите на краката.
— Така е — Джоан отметна чаршафа, спусна крака и седна в леглото. Усети, че лекичко й се вие свят. — Да видим какво мога. Ще ми помогнете ли, докторе? Бихте ли ме подхванали с ръка?
— Легнете незабавно!
— Необходимо ли е? Чувствам се много добре. Тук има ли стъпенка? Краката ми не достигат пода.
— Госпожице Сми… Джоан, за Бога, не издържам повече. Някой ден ще зарежа тази професия и ще си купя склад за вторични суровини! Легнете, докато повикам сестрата. След това ще ви подхванем от двете страни и ще ви помогнем да се изправите. Когато усетите колко сте слаба и немощна, сама ще поискате да ви върнем в леглото и ще останете там.
— Да, докторе — отвърна тя смирено и полегна назад.
Уини се появи почти веднага.
— Търсили сте ме, докторе?
— Да, ще направим пробна разходка. Помогнете ми да изправя пациентката. Застанете от лявата страна.
— Да, сър.
С тяхна помощ Джоан бавно се изправи. Стаята се завъртя пред очите й, но тя си пое дъх и се подпря на Уини, като остави другата си ръка нежно върху рамото на доктора.
— Как се чувствате?
— Добре. Трябваше да пуснете музика, почти съм готова да се завъртя в някой танц.
— Мечтайте си колкото щете, но не се опитвайте. Сега — напред с малки стъпки. — Крачка по крачка стигнаха до вратата. Ходенето се оказа забавно занятие — всъщност всичко беше една голяма забава! „Юнис, мила, даваш ли си сметка какво прекрасно тяло притежаваш?“ („Напротив, сега е страшно отпуснато. Но за две седмици ще го вкараме във форма.“) „О, майчице, не се бях чувствал така от дете!“ („Малко упражнения ще ни се отразят добре. Само почакай.“) „Мислиш ли, че ще се справим? Бях доста несръчен като хлапе.“ („Не бери грижа. Тялото помни, скъпа.“)
Тримата спряха.
— А сега ще се обърнем бавно и ще се върнем в леглото.
— Докторе? След като вече съм на крака, защо не се насочим право към сапуна и водата?
— Не се ли уморихте?
— Ни най-малко. Нали видяхте, че почти не се подпирах на вас? Ако си спомням добре, беше ми обещана баня веднага щом се изправя на крака. Или искате да ходя на ръце? Отдръпнете се, ще опитам. — Тя се освободи от ръката му.