Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— Ъ? По-голяма е. Доста по-голяма. Дори да броим и премиите, които получих от някои сделки.

— Разбрах. Добре, Брайни… Откажи му. Утре сутринта иди и му го кажи. В същото време го натисни за повишение. Попитай го — не, заяви му, че очакваш заплата, равна на тази пълзяща сума, която той ти предлага да цица от бизнеса.

Брайни ме погледна стреснато, после се разсмя.

— Той ще получи удар.

— Може би да, може би не: Но, естествено, ще се ядоса. Разчитай на това и се дръж. Просто най-спокойно му кажи, че трябва да е честно. През последните две години все ти вършиш тежката и мръсна работа. Щом бизнесът може да си позволи да плаща на господин Фоунс такава сума, задето изобщо не работи, разбира се, може да плаща и на тебе толкова, задето се трепеш. Права ли съм?

— Ами… да. Но на господин Фоунс няма да му хареса.

— Изобщо не очаквам да му хареса. Той се опитва да те прецака; много ясно, че няма да му хареса да му пробутат същия номер. Брайни, татко ме е учил, че една сделка е честна, ако удържи на следната проверка: изглежда ли също така честно, като се обърне обратно, огледално? Изтъкни му го.

— Добре. Веднага щом падне долу от тавана. Мо, той няма да ми плаща толкова пари. Няма ли да е по-добре за мене да си подам оставката?

— Честно да ти кажа, Брайни, според мене, не. Ако просто се откажеш, той ще се развика колко нелоялен си бил, как те е взел като голобрад младок без никакъв опит и как те е научил на занаят…

— Е, в това има известна истина. Преди да ме наеме, имах някакъв опит под земята с оловото, цинка и въглищата от летните практики в училище. Но благородните метали не бях ги и помирисвал — всичко знаех само на книга. Така че докато работех за него, доста се поизучих.

— Тъкмо затова не трябва да подаваш оставка. Просто поискай да ти плащат, колкото ти е цената. Честното си е честно. Той може да си се оттегли и да ти плаща толкова, за да ръководиш бизнеса, докато сам се радва на чистата печалба.

— Направо ще роди бодливо свинче, още докато му го обяснявам.

— Не, ще те уволни. О, може пък и да ти излезе с контрапредложение — може да позабави нещата. Но че ще те уволни — ще те уволни. Брайни, удобно ли ще ти бъде на връщане да се отбиеш в магазина за канцеларско обзавеждане „Виандот“ и да купиш една пишеща машина „Оливър“? Моля-моля-моля? Не, по-добре ще е да я вземем под наем за един месец с условието наемът да влезе в цената, ако решим да я купим. Редно е да я пробвам, преди да хвърлим толкова много пари. Междувременно ще измислим бланките. Смятам, че звучи добре — „Брайън Смит асоушиейтс“. Консултанти по минно дело. Не, бизнес консултанти. Мини. Ферми и чифлици. Права върху минералите. Права върху петрола. Права върху водата.

— Ей, ама аз далеч не разбирам от всичко това!

— Ще се научиш — потупах корема си. — Още три месеца и това прасенце тук вътре ще раздрънка касата за нас. — Сетих се и за „двуглавия орел“, който татко набута в кесията ми на сватбата. Така и не го бях похарчила; почти бях сигурна, че Брайни не знае за него. Официалният сватбен подарък от татко беше чек, отишъл за мебелировката на оная кибритена кутийка, в която се нанесохме отначало.