Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Половин час по-късно мистър Вендилър изпроводи своя посетител до улицата и като сложи фенера на една от градинските масички, допуши бавно и спокойно пурата си под клоните на кестена. Надзъртайки през пролуките между листата, Франсис можеше да следи всяко негово движение, когато отърсваше пепелта или вдъхваше дълбоко и с наслада дима, при това забеляза, като че облак беше помрачил лицето на стареца, а устните му бяха стиснати, което показваше, че е потънал в дълбоко и очевидно мъчително размишление. Пурата бе вече почти на привършване, когато внезапно от къщата се чу гласът на някакво младо момиче, което извика да му напомни часа.
— Ей сега — отвърна Джон Вендилър.
И като хвърли угарката и взе фенера, се прибра през верандата. Щом вратата се затвори, къщата потъна в пълен мрак и колкото да напрягаше Франсис очите си, не можеше да забележи дори лъч светлина между щорите и си направи логичния извод, че спалните са от другата страна.
Рано сутринта (защото след като прекара неспокойна нощ на пода, се събуди рано) Франсис видя нещо, което го накара да промени заключението си. Щорите се вдигнаха една след друга с помощта на пружина отвътре и се показаха стоманени ролетки, каквито виждаме пред магазините, те също се вдигаха по подобен начин и в течение на около час стаите останаха отворени да влезе утринният въздух. Когато изтече това време, мистър Вендилър собственоръчно пак затвори ролетките и смъкна щорите отвътре.
Докато Франсис още се чудеше на тези предпазни мерки, вратата се отвори, в градината излезе едно младо момиче и се заозърта. Не бяха минали и две минути и то отново се прибра в къщата, но дори за това кратко време Франсис успя да го разгледа достатъчно, за да се убеди, че е извънредно привлекателно. Тази случка не само изостри любопитството му, но и повдигна още повече настроението му. Странното държане и твърде подозрителният начин на живот на баща му от тоя момент престанаха да го тревожат, от тоя момент нататък той заобича страстно новото си семейство и все едно дали младата девойка щеше да се окаже негова сестра, или съпруга, не се съмняваше, че тя е жив ангел. Това убеждение беше толкова дълбоко, че изведнъж го обзе ужас, като разсъди колко малко знаеше всъщност и че може би сгреши, когато тръгна по петите на мистър Вендилър.
Портиерът, когото подпита, можа да му каже твърде малко, но все пак в сведенията му имаше нещо тайнствено и съмнително. Съседът бил много богат англичанин и, както трябва да се очаква, особняк във вкусовете и привичките си. Притежавал големи сбирки, които държал непрекъснато при себе си в къщата и именно за да ги пази, сложил стоманени ролетки, сложни ключалки и chevaux-de-frise по градинската ограда. Живеел много усамотено, макар и да го посещавали някакви непознати хора, с които изглежда имал работа, но никой друг нямало в къщата освен мадемоазел и една стара слугиня.
— Дъщеря ли му е тази мадемоазел? — полюбопитствува Франсис.
— Разбира се — отвърна портиерът, — Мадемоазел е стопанка на къщата и да видите как работи. Въпреки всички богатства на баща й ходи да пазарува и всеки ден през седмицата ще я видите да минава с кошница в ръка.
— А сбирките? — попита другият.
— Сър — отговори човекът, — те са с изключителна стойност. Нищо повече не мога да ви кажа. Откакто е пристигнал мосю дьо Вендилър, никой от квартала не е прекрачвал прага му.
— И все пак — възрази Франсис — сигурно имате представа какво съдържат тези прословути колекции. Картини ли, коприни ли, статуи, бижута или какво?
— Честна дума, сър — каза портиерът, като повдигна рамене, — може и да са моркови, пак не мога да ви кажа. Отде да зная? Както виждате, къщата се пази като крепост.
Ала когато Франсис тръгна да се прибира разочарован в стаята си, портиерът го повика обратно.
— Тъкмо си спомних, сър — каза той. — Мосю дьо Вендилър е обиколил цял свят и веднъж чух старицата да споменава, че донесъл много диаманти. Ако е вярно, има какво да се гледа зад тези ролетки.
В неделя дълго преди представлението Франсис се намираше вече на мястото си в театъра. Ангажираният му стол беше едва вторият или третият отляво, точно срещу една от долните ложи. Очевидно мястото беше специално избрано и от него несъмнено можеше да се научи нещо; Франсис инстинктивно разсъди, че ложата от дясната му страна по един или друг начин е свързана с драмата, в която несъзнателно играеше роля. Тя наистина беше разположена така, че заемащите я зрители, ако пожелаеха това, можеха спокойно да го наблюдават от началото до края на представлението и поради дълбочината на ложата да остават скрити от погледа му. Той се закле да не я изпуща нито за миг от очи и докато оглеждаше останалата част от театъра или се преструваше, че следи действието на сцената, непрекъснато държеше под наблюдение празната ложа.