Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Мосю Ла Рош? — Реймънд бе клъвнат и по двете бузи от едно дребно бледолико човече с малки, напомадени мустачки и прекомерно голяма за него перука.
— За моа е удоволствие — каза човечето и тракна токове за поздрав.
— А стига бе! — възкликна Реймънд. — Професоре, никога няма да се сетиш за какво…
— Напротив, сещам се за думата. Определението за „какво“ е „въпросително местоимение за питане относно качеството, характера или вида на лице, предмет, действие, събитие или явление“. Разбира се, ако това е, което имаш предвид.
— Да. Искам да кажа не. Имам предвид мосю Ла Рош. Когато бях на Венера, успях да избягам, защото си спомних, че моят приятел Саймън ми беше разказвал за един цирков изпълнител от викторианската епоха на име Ла Рош. Той измислил онзи номер, при който влизал в метална сфера и се изкачвал с нея по спираловидна релса. Какво ще кажете за това, а? — Реймънд пусна сияйна усмивка надолу към дребничкия французин и топло стисна ръката му. — Много се радвам да се запозная с вас — каза той. — Въпросният господин Ла Рош ваш роднина ли е? Някой предтеча, вашият пра-прадядо или нещо подобно?
Французинът го изгледа от главата до петите и каза:
— Аз Ла Рош. Аз същи Ла Рош, дето изобретил сфера с вътрешно задвижване. Мое амплоа — бъда тоз Сизиф на цирков свят.
— Искате да кажете, че семейството ви е съхранило традицията негови членове да изпълняват този номер? Гениално.
— Искам кажа, че аз тоз същи Ла Рош.
— Да, обаче не истинският. Истинският е играл преди повече от сто години.
— Не истински?
— Нека продължим нататък — каза професорът. — Мисля, че не се познаваш с…
— Не истински? — Французинът тропна с крак. — Той казва аз не истински Ла Рош.
— Ами така де. Не сте — каза Реймънд.
— Пфу — Ла Рош извади една детска ръкавица от джоба си и шляпна с нея Реймънд през лицето.
Чу се звучно „пляс!“.
— Казах само… — каза Реймънд.
— Ти казал? — викна Сизиф на цирковия свят. — Ти казал? Ти казал аз не истински Ла Рош. Това казал ти.
— Да — отговори Реймънд.
— Той не взима свои думи назад! — Французинът тропна с другия крак. — Той оплювал мое добро име. Той стъпкал моя репутация в кал.
— Е сега вече говориш глупости — каза Реймънд.
— Глупости! Сега той казва аз изкуфял.
„Пляс!“ — ръкавицата отново шляпна Реймънд през лицето.
— Я престани — предупреди го Реймънд. — Казах само, че…
— Аз чул какво ти казал. Казал, че моя сестра чук-чук с моряци за пари.
— Никога не съм казвал подобно нещо. „Пляс!“ — шляпна за трети път ръкавицата.
— Предупреждавам те — каза строго Реймънд.
— Нима? — изрепчи му се мосю Ла Рош.
— Господа, господа — професор Мерлин вметна своя принос в размяната на реплики. — Нека избегнем раздорите. Разногласията водят до разединение. Споровете водят до свади, а свадите — до нехармонични обстоятелства.
— Таз свиня пръв започнал — запротестира Ла Рош. — Той мен оскърбил. Изпикал се връз мои обувки и пребарал моя жена.
— Нищо подобно не съм правил.
„Пляс!“ — шляпна ръкавицата.
— Добре тогава, просеше си го — каза Реймънд, свали си сакото и го подаде на професор Мерлин. — Само да ме удариш още веднъж и от теб ще остане…
— Какво? — Ла Рош му показа среден пръст.
— От теб ще остане един мъртъв жабар — закани се Реймънд.
— Жабар! — Ла Рош размаха ръце. — Той нарекъл мен жабар. Псувал пред дами. Накърнил моя чест. Искам удовлетворение.
— Виж какво — повиши глас Реймънд, — съжалявам. Но не е възможно ти да си истинският Ла Рош. Той е роден през 1857 година, виждал съм негови снимки.
— Вие чули? — Дребният французин се обърна към своите колеги. — Сега пък казва, че има снимки на моя мама в момент, кога моя мама ражда мене. Гаден перверзник. Кой ми даде мои пистолети? На ти!
Без да си хаби времето в повече приказки, мосю Ла Рош ритна Реймънд в глезена.
— О-ох! — извика той, хвана се за крака и заподскача като бесен.
— О-ох! — изрева д-р Бактерия, когато Реймънд се стовари с все сила върху крака му.
— Айииии! — изписка лейди Алострел, когато д-р Бактерия падна назад от стола си, като повлече покривката на масата и обърна една купа с горещ пунш върху скута й.
— Оооооу! — изкрещя Били Балона, когато лейди Алострел заби лакет в лицето му в опита си да изрине от скута си лавината от ястия, последвала пунша.
— Костюмът ми! — извика Реймънд, когато усети, че по крачолите му се стичат бира и пасти.
— Ъргх — изпъшка професор Мерлин и се свлече на пода след удара на Реймънд, който уцели него вместо Ла Рош, към когото бе замахнал с все сила.