Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Няма да ти отнема много време. Просто искам да се посъветвам с теб.
— Защо с мен?
— Защото те има в книгата.
— Какво? — изуми се Саймън.
— Ти си един от главните герои.
— Какво?
— Не трябваше да ти го казвам. Всъщност, цялата тази работа се пази в голяма тайна. Нямам представа защо. В края на краищата, това е само литература. Обаче нещо го закърших със сюжета и не знам как да продължа по-нататък. Та си помислих, че ако те попитам какво би направил, ако събитията се случваха в действителност, това би придало допълнителна автентичност на повествованието.
— КАКВО?
— Тази дума я имам в кръстословицата — обади се Пол от другия край на барплота. — Беше три отвесно: „въпросително местоимение за питане относно качеството, характера или вида на лице, предмет, действие, събитие или явление“. Сега съм на три водоравно: „вид застраховка“.
— Какво? — попита отново Саймън.
— А-а, КАСКО. Сега разбирам, благодаря. — Пол се хвана за химикалката.
— За придаване на допълнителна автентичност — повтори Драскачът. — Ти какво, ти да не си започнал да оглушаваш?
— Не — отвърна Саймън. — Чакай обаче да си изясним едно нещо. Ти пишеш фантастичен роман, чието действие се развива в Бремфийлд, така ли?
— Отчасти в Бремфиилд.
— И в този роман аз съм главното действащо лице?
— Едно от двете главни действащи лица.
— А мога ли да попитам кой е другото?
— Никога не би познал.
— Нима?
— Реймънд — прошепна Драскачът.
— Реймънд, значи. Разбирам. — Саймън поглади брадичката си. Тук трябва да споменем, че по устните му заигра лека усмивка. И нищо чудно. — Мога ли да узная какво заглавие мислиш да й сложиш?
— Защо искаш да знаеш?
— Просто така — излъга Саймън. — И, разбира се, за да мога да я открия в книжарниците и да си купя много екземпляри.
— Ами — поколеба се Драскачът, — всъщност не трябва да споменавам на никого нищо за това.
— Да, но вече го направи. А и аз наистина имам голямо желание да ти помогна. За мен ще е голяма чест да знам, че и аз имам някакъв принос за… как да го кажа… за насочване на сюжета в правилната посока. Разбира се, при пълна дискретност от моя страна.
— Добре, но при условие че ще спазваш пълна дискретност.
— Заглавието? — Саймън се ухили насреща му с белите си зъби.
— „Най-страхотното шоу в Космоса“ — беше отговорът.
„Най-страхотното шоу в Космоса“. Професор Мерлин правеше поклон след поклон, докато представяше артистите си на своя гост.
Реймънд се ръкуваше, усмихваше се и през цялото време се чудеше. Първото му впечатление от пируващите беше, че са предимно широкоплещести мъже и необуздани, екзотични жени. То обаче не се оказа трайно, когато ги огледа по-отблизо. Установи, че всички тези „артисти“ изглеждаха някак измъчени и със сенки под очите.
И всички бяха странни типове. Реймънд никога преди не беше срещал сиамски тризнаци. Нито пък беше чувал такова изумително описание като това на професора за г-н Аквафагоцит6 и неговия специален номер като човека аквариум. Това очевидно не беше обикновен цирк.
Обикновените циркове не пътуват между планетите с параходи от времето на кралица Виктория.
Реймънд се запозна с Дисекто Живата Бичкия, който можеше да си откача крайниците когато пожелае и да ги подрежда в произволни композиции; с Били Балона, който пък вършеше подвизи по издръжливост, като си завираше отзад тръба, през която вкарваха въздух под много високо налягане, и беше измислил нов начин за свирене на свирка, както и с Феникс Огнеупорната Танцьорка с Ветрило.
Размени любезности с акробати, които ходят по въже, и с гълтачи на саби. Учтиво отказа да се ръкува с укротителя на микроби д-р Бактерия, който твърдеше, че е в състояние да му покаже нагледно какви са външните признаци на всяка болест, която Реймънд му посочи. Получи целувка по бузата от лейди Алострел, която очевидно бе станала звезда със способността си да призовава духовете на мъртвите, докато кара велосипед с едно колело (или май беше, докато язди еднорог).
Всичко беше шашващо. Но за Реймънд, който досега бе станал ветеран в шашването, то не беше кой знае колко по-различно от онова, с което се беше сблъсквал напоследък.
— О, да, обезателно — каканижеше професорът. — И накрая, Реймънд, ето един човек, с когото непременно трябва да се запознаеш. Изпълнител, известен с неповторимата си прецизност. Ненадминатият пешеходец-илюзионист, единственият и неповторим мосю Ла Рош.
6
Водопоглъщащ, гр. — Б.пр.