Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Когато той влезе, всички момичета вдигнаха поглед към него. Те приличаха на букет от ярки цветя в своите весели, жълти, сини и зелени рокли, изпъстрени с цветни шарки и райета. Бяха много хубави жени, по-красиви от повечето проститутки. Ребека ги бе подбрала добре.
Докато го гледаха, за момент Лий се почувства неудобно. Той добре знаеше колко по домашному може да изглежда кухнята в един такъв дом. За работещите в него това бе място, където можеха да се отпуснат и да си отпочинат от грижите и неприятностите.
— Добро утро — поздрави ги той.
— Добро утро — отговориха момичетата. Барманът до печката само кимна и продължи да пържи яйцата. Лий реши, че мъжът още се чувства виновен за случилото се в бара предния ден.
Без какъвто и да било коментар момичетата се сместиха малко, така че да направят място на Лий да седне до Беатрис Морган в края на масата. Това го поядоса, но той все пак отиде и зае предоставения му стол, за да не унижава малката пред приятелките й.
— Добро утро — поздрави го тя. — Гладен ли сте?
— Като мечка гризли — отговори Лий. Тя се изправи и отиде до печката. Лий я чу да го-вори нещо на старата индианка, като заедно с бармана потракваше с тиганите, приготвяйки някакво ястие.
— Добре ли се чувствате вече? — попита едно от момичетата. Тя беше дебеличка жена със закръглено лице, облечена в жълта, силно набрана рокля.
— Ами да — каза Лий.
— Божичко — продължи тя, — как само изглеждахте след битката!
— Сигурно не съм бил приятна гледка.
Беатрис се върна при масата и му донесе чаша силно, чисто кафе. Обикновено той го пиеше със сметана, но нямаше на масата.
— Искате ли сметана? — попита Беатрис.
— Ако имате.
Тя отиде до един страничен шкаф и му донесе пълна каничка със сметана.
Всички момичета около масата го запяха над чашите си с кафе.
— Как само му дадохте да се разбере на онзи надут пуяк Ащън! — възкликна дебеланата.
— И на Мики Слоусън също! — допълни една едра, кривогледа проститука.
Жените приказваха, пиеха си кафето и го зяпаха.
Лий вече се канеше да става и да си ходи, когато Беатрис пристигна със закуската му. Имаше чиния с три пържени яйца, цяла купчина пържени картофи, четири бисквити и дебело парче шунка. Когато Беатрис седна на мястото си до него, останалите момичета престанаха да им обръщат внимание и се заприказваха за техни си неща, като от време на време се кискаха шумно или правеха някоя остроумна забележка за клиент от предната вечер, който бе искал някаква по-специална услуга. И при всяка по-пикантна фраза се обръщаха към Лий, за да видят какво впечатление са му направили.
Лий не бе вярвал, че ще е в състояние да изяде толкова много храна, но не само че се справи с всичко, но изяде и една намазана с масло бисквита с втората си чаша кафе. „Аркадия“ знаеше как да се грижи за стомасите на хората си.
Беатрис седеше до него и с крайчеца на очите си го следеше как се храни. Тя не говореше много; само от време на време правеше по някоя забележка за това, колко бързо минава лятото и колко красиво е сега в планината.
— Имаш ли си кон? — попита я Лий.
— Не. Миналата година имах, но той се разболя — тя се замисли за животното. — Казваше се Скокльо — момичето въздъхна. — Понякога Ребека ни води да по-дишаме малко чист въздух с една каруца…
Лий се нахрани, изтри устата си с една карирана червена салфетка и се изправи.
— Благодаря ти — каза й той. — Закуската беше чудесна.
Лий искаше пак да й благодари за грижите, които бе положила за него, както и за това, че бе изпрала дрехите му, но някак си не можа да се реши да го направи пред толкова много хора. Така че просто каза още веднъж „благодаря“, кимна на останалите момичета и излезе от кухнята.
Зад него се чу луд кикот.
Навън денят беше прекрасен. От планините на север подухваше приятен, разхлаждащ лек ветрец.
Докато пресичаше улицата към хотела на мисис Болтуит, забеляза табелата на магазина на Мартин. Лий промени решението си, качи се на тротоара и се запъти към магазина. Гърдите го наболяваха, особено когато тръгна да изкачва стълбите към вратата — явно при движението се опъваше някакъв мускул.
Той се наведе да надникне през стъкления прозорец на вратата и видя дребничкия мъж с жабешкото лице да стои зад щанда и да говори с някаква селянка с широкопола шапка.
Звънчето лекичко иззвъня, когато Лий влезе в магазина.
— Басма, басма, басма! — тъкмо казваше дребосъкът. — Вижте, мисис Симънс, не казвам, че имате нужда от тънък ленен плат или даже от муселин! Но не можете да не опитате димитеното платно! Все пак става дума за сватба, нали така? Това е особено събитие!