Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Писана все се опитваше да се измъкне от ръцете му, искаше да отиде при котенцата си долу, в едно от отделенията на конюшнята. Лий се замисли дали да не отиде да ги види, но реши, че това би било само загуба на време. Така или иначе, ако ги намереше, майката просто пак щеше да ги премести на друго място.
Стори му се, че го викат. Да, майка му наистина го викаше да се прибира. Беше много развълнувана — Джеймс си идваше най-после!
Лий излезе на пътя, за да го чака. Денят бе необикновено горещ. И ето го и самият Джеймс — пристигаше с една каруца и всички му викаха и радостно го поздравяваха. А Джеймс им махаше с ръце и щастливо се смееше. Баща им водеше конете…
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Лий се събуди късно на следващата сутрин. Вече бе почти обяд. Стаята бе обляна в слънчева светлина, а на масичката до леглото имаше ваза със свежи цветя. Камбанки и шипков цвят.
За момент той остана да лежи, без да мърда, припомняйки си вчерашната битка. След това отметна завивките и седна на ръба на леглото. Беше гол и всеки път, когато си поемеше дълбоко въздух, остра болка прерязваше гръдния му кош. Лий протегна напред ръце и размърда пръсти. Кокалчетата му бяха подути, зачервени и разранени на местата, където зъбите на англичанина се бяха врязали в плътта му, когато го бе удрял в устата. Ръцете го боляха, но иначе им нямаше нищо. Освен това усещаше лицетоси изтръпнало.
Той се изправи и сковано отиде до мивката, за да се погледне в огледалото над нея. Изглеждаше много зле — лицето му бе подуто, цялото в синини, особено вляво, там, където бе попаднало мощното дясно кроше на Ащън.
Носът му обаче не изглеждаше счупен, въпреки че бе силно отекъл.
Лий оголи зъби. Те също бяха здрави, никой дори не се клатеше. Като цяло пораженията не бяха големи — особено за такава битка с подобен великан. При това противникът му със сигурност беше взимал уроци при професионалист.
Фипс сигурно бе дълбоко разочарован. Пък кой знае, може да бе доволен да ги види как се пребиват от бой взаимно, без значение кой е крайният победител.
Вратата се отвори и Лий се извърна да види кой идва; беше онова момиче, Беатрис. За секунда той се огледа наоколо за нещо, с което да прикрие голотата си, но после се сети че тя е проститутка и се отказа.
Въпреки това момичето явно се смути и извърна глава настрани.
— Бях взела дрехите ви — каза тя. В едната си ръка държеше изпраните и изгладени дрехи, а в другата — вече чистите му, направени на топка чорапи. Сложи всичко на кревата и се обърна да си върви. — Добре ли се чувствате? — попита Беатрис. Все още не смееше да го погледне. Какво странно момиче.
— Чувствам се отлично — отговори Лий. — Много благодаря за всичко, което направи за мен снощи — ти си чудесна медицинска сестра.
— Няма за какво. Беше ми приятно да се грижа за вас — тя излезе и затвори вратата.
Лий започна да се облича, но изведнъж се сети да потърси пушката си. Тя си беше в калъфа и висеше на кревата. Когато бе вече облечен, Лий се опита да си припомни съня от предната нощ. Беше нещо за баща му и… Джеймс. И двамата лежаха някъде там, под земята. Какво пък, такъв беше животът. И двамата бяха убити през войната.
Такъв бе животът.
Лий свърши с обличането, закопча колана си и слезе долу. На площадката срещна Ребека Чейс.
Тя му се усмихна широко:
— О, здравейте, мистър Лий! Как се чувствате тази сутрин?
— Достатъчно добре съм — отговори Лий. — Благодаря ви за гостоприемството.
— О, няма нищо. Сигурно разбирате, че вече сте много известен човек. Всички смятаха, че мистър Ащън няма съперници тук.
— Размина му се доста леко. — Лий се опита да мине покрай нея, но тя се пресегна и го хвана за ръката.
— Аз винаги спазвам дадените обещания — каза жената с променен глас. Това раздразни Лий. Тя още се боеше за онзи неин важен любовник.
— Аз също — отговори той и продължи да слиза по стълбите.
— Чуйте — извика му тя през перилата — можете да закусите в кухнята, ако искате…
Това звучеше добре. Лий заобиколи стълбището долу, мина през коридора и се отправи през тъмнината натам, откъдето се чуваха женски гласове. Докато вървеше, разкършваше ръце, за да ги раздвижи.
Кухнята представляваше една просторна, огряна от слънцето, стая. Старата индианка и приказливият барман стояха до печката и пържеха яйца и шунка. Миришеше прекрасно.
Около голямата маса бяха насядали няколко момичета. Бяха поне десет или дванадесет. Лий позна полуиндианката и нейната любовница, Филис. Беатрис Морган седеше накрая и пиеше кафе.