Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Старата селянка не изглеждаше особено убедена.
— Божичко, Сара, предавам се! Ако смяташ после да нарежеш плата за ризи на този твой Ралф, то по-добре си купи направо дънково сукно.
— Това е добра идея — отговори жената. — Но май няма да е особено подходящо за роклите на шаферките?
Дребничкият мъж махна на Лий за поздрав.
— За бога, Сара, ти направо ме съсипваш! Разбира се, че няма да е подходящо! Момичетата ще приличат на плашила в тях! Но все пак ти си решаваш. Не ме слушай мен! Какво ли знам аз! Само дето съм роден и отгледан в един от най-изтънчените и богати кръгове в Ню Орлиънз. Нищо не разбирам от дрехи и официално облекло! Ама нищичко!
Старата жена явно започваше да се колебае.
— Но ще мога ли да го използвам после за ризи?
— Да, Сара, ще можеш! Тя въздъхна.
— Ами добре тогава, май ще трябва да го купя.
Дребосъкът се извърна към рафтовете зад себе си и взе един топ бял плат.
— Сара — каза той, — ти си голяма глупачка. Този твой Ралф е от хората, дето само вземат и никога не дават. Заслужава да избягаш в последния момент с някой, който ще те оцени по достойнство!
Тази идея явно се хареса на Сара.
— Говоря сериозно — каза мистър Мартин, като отмери парче плат, отряза и повтори операцията. — Ето, това трябва да стигне даже за твоите три дебелани, скъпа. Защо, за бога, не се опиташ да ги накараш да отслабнат малко! Никой уважаващ себе си мъж няма да ги погледне втори път такива!
— Обаче пък никога не боледуват — отговори селянката.
— Това не е най-важното нещо в тоя живот, Сара. И съм сигурен, че жена с твоя опит добре го знае.
Тя се изсмя със странно младежки смях, плати му и си прибра малкия пакет, който й бе приготвил продавачът.
— Всичко най-хубаво, господин Мартин — каза жената, хвърли срамежлив поглед на Лий и си излезе.
— Е, какво ще кажете за това, което току-що видяхте? — попита Лий дребосъкът. — Сигурно смятате всичко това за женски глупости? — Лий не знаеше какво да отговори, затова просто си замълча. — Трябва да ви кажа, че именно тези „женски глупости“ ще спомогнат за цивилизоването на този пущинак много повече от вашите пушки!
Лий се усмихна:
— Сигурно имате право.
— Разбира се, че имам — каза мистър Мартин. — Сега какво мога да направя за вас? Не продавам мъжко облекло, но мога да ви предложа някоя кърпичка или панделка, с която да украсите вашата синя риза. Не е лоша, но трябва да прибавите нещо към нея…
— Не, благодаря. Исках само да ви благодаря за снощи и да разбера колко ви дължа за услугите.
Дребосъкът го гледаше, опулил учудено очи като голяма дървесна жаба.
— Чудесата нямат край! — възкликна той. — Много рядко ми се е случвало да ме питат колко ми дължат, без аз самият да повдигна въпроса — той се вгледа внимателно в Лий и после примигна. — Да кажем, че сметката е уредена от хубавия тупаник, който хвърлихте на онова надуто аристократско копеле. Знаете ли, че Ащън е племенник на графа на Лейчестър?
— Чувал бях нещо подобно.
— Племенник на лейчестърския граф и син на почитаемия Уинслоу Манинг Кук.
— Виж ти! — Лий не знаеше какво друго да каже.
— Ами да! Много важно семейство, един от най-старите родове в Англия. А виж сега последната им издънка! Въздух под налягане. Пет пари не давам за такъв! Нищо, че е Лейчестър.
— Разбирам — каза Лий.
— Вижте го господинчото — продължаваше мистър Мартин — отива в Хелена да го лекува някакъв тъпа-нар, който може и да има диплома, ама разбира от медицина колкото да навреди още повече на нараненото му око. Почистване, превръзка и почивка — това е всичко, от което има нужда окото му! Ама няма да го получи! — Той се обърна към рафтовете с плат и започна да подрежда нещо по тях. — Приятен кестеняв цвят — каза дребосъкът. — Бедната стара глупачка! Цар на плъховете, такъв си е избрала! — той въздъхна.
— Красив е този, който върши добри дела. Каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи.
— Мартин измъкна топ черен плат. — Ще ви дам един ярд от това, за да си направите кърпа за врата. И кажете, на онова момиченце Беатрис да направи двоен подгъв навсякъде. Аз знам толкова за шиенето, колкото онова хлапе никога няма да научи, дори и цял живот да се опитва!
Лий посегна да извади пари да плати, но човекът махна с ръка:
— Можете да го смятате за сватбен подарък — каза дребосъкът и се облегна на щанда, като опря ръце в брадичката си. Гледаше Лий, без да мига — точно като сънена жаба.
Когато Лий заизкачва стълбите към вратата на хотела на мисис Болтуит, завари там насядала обичайната тълпа мъже, чакащи обяда в един часа. Обедите на мисис Болтуит — неизменно пържено пиле или пържола, приготвена в тиган — бяха дори по-популярни от вечерите й.