Сплавта на закона

Нямаше време за колебание. Уаксилий разпали стомана — винаги държеше по малко в себе си, когато смяташе, че е в опасност — и Тласна третото копче на жилетката си. По правило то бе изработено от стомана, за да се използва за възстановяване на резервите му или като скрито оръжие.

Копчето изхвърча от жилетката, профуча през стаята и удари Тилоум в гърдите тъкмо когато той натискаше спусъка. Куршумът отлетя встрани. Нито той, нито оръжието на Тилоум се регистрираха като метал за аломантичните сетива на Уаксилий. Отново алуминий.

Тилоум се олюля, подпря се на лавицата и пристъпи към вратата в опит да избяга. Остави след себе си кървава диря, преди да рухне на прага.

Уаксилий коленичи до Уейн. Мараси гледаше ококорено поваления иконом.

— Уейн? — Уаксилий повдигна главата на приятеля си.

Уейн отвори едва-едва очи.

— Отрова. Мразя отровата. По-лошо е, отколкото да изгубиш пръст, казвам ти.

— Лорд Уаксилий! — провикна се разтревожено Мараси.

— Уейн ще се оправи — отвърна той. — Щом може да говори и разполага с ферохимични резерви, може да преживее всичко.

— Не говоря за него. Икономът!

Уаксилий изненадано се обърна и видя, че умиращият Тилоум е протегнал окървавена ръка към кошницата при вратата и вади нещо от нея.

— Уейн! — провикна се Уаксилий. — Сферата. Бързо!

Тилоум падна по гръб. Кошницата изригна в ослепителна огнена топка.

А после всичко застина.

— Уф, по дяволите — изруга Уейн, загледан в замръзналата картина на експлозията. — Предупреждавах те. Нали ти казах, че край теб все избухват разни неща.

— Отказвам да поема отговорност в този случай.

— Той е твой иконом — заяви Уейн. — Проклет да съм! Дори чаят му не струваше!

— Разширява се! — извика Мараси и посочи експлозията.

Огненото кълбо бе погълнало кошницата, преди Уейн да разпъне сферата. Сега ударната вълна бавно се разширяваше и изгаряше килима, рамката на вратата и лавицата. Самият иконом вече не се виждаше.

— Поквара — промърмори Уейн. — Доста е голяма.

— Вероятно са искали да изглежда като инцидент, свързан с опитите ми в лабораторията — каза Уаксилий. — Да изгори всичко и да прикрие убийството.

— Да се измъкнем ли през прозореца?

— Едва ли ще успеем да надбягаме взрива — каза Уаксилий.

— Можеш да го направиш. Достатъчно е да Тласнеш по-силно.

— Да Тласна какво, Уейн? Не виждам подходящи котви в тази посока. Освен това, ако ни изстрелям назад толкова бързо, стъклото на прозореца ще ни нареже на парчета.

— Господа — каза Мараси с глас, в който се прокрадваше паника, — става все по-голямо.

— Уейн не може да спре времето — обясни й Уаксилий. — Може само да го забави. И не може да мести сферата, която създава.

— Виж какво — заяви Уейн. — Искам само да взривиш стената. Тласни пироните в рамката на прозореца и разбий сградата от тази страна. После можеш да ни изстреляш нататък, без да се ударим в нищо.