Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Защо, какво им е на магиите? — постави ключицата на мястото й Еймър.
— Работата не е в магиите. Момчетата горе ги смущава начинът, по който си ги осигурявате.
Еймър вдигна глава. Смъртта се обърна към него и вдигна поучително пръст.
— Би могъл поне да проявиш здрав разум и да обезопасиш вратата си! Твоят учител би ти предоставил каквито си поискаш заклинания с единствената цел да остана пред вратата ти!
Еймър се усмихна тъжно и поклати глава.
— Аз нямам учител.
— Това е абсолютно лекомислие и нехайство! Ако ти… Какво каза?
— Нямам учител.
— Наистина ли? Надявам се, че не си магьосник?
— Правилно, не съм.
Еймър свърза таза с гръбнака.
— О! Тогава как правиш магиите си?
— Мисля, че така съм се родил. Все повече се убеждавам, че човек, който може да си служи с магия, е заченат с този талант. Или го имаш, или не — но само заложбите не са достатъчни, трябва да се научиш да ги използваш — увличаше се постепенно той. — Това е всичко, което тукашните вещици и магьосници получават от договора си с дявола — обучение. Но много от тях не притежават енергията за това. Сатаната и по-старите вещици просто ги заблуждават, че могат да се занимават с магьосничество. През последните години научих, че на Изток живеят свети мъже, които могат да правят чудеса, но това не е главна цел на заниманията им — те обучават хората, които истински желаят да усъвършенстват своя духовен живот. Така че те придобиват уменията си чрез духовно извисяване, а не като осъждат душите си на вечни мъки в задгробния живот. Но когато започнах да се занимавам с това, не знаех нищо за тях.
— В такъв случай как намери учител?
— Сам се научих. — Еймър свърза бедрената кост. — Чрез изследвания и упорит размисъл. Експериментирах, докато открия правилата, на които е подчинен светът. Сам отвоювам знанията си, госпожо. А не прося.
— Правила ли? — прекъсна го Смъртта. — Какви правила?
— О, те могат да бъдат най-различни — например принципът на еквивалентността: за всеки постигнат резултат се заплаща по един или друг начин. Или принципът на сходството, който ми позволява да постигна някакво въздействие — например да премахна брадавица, — като извърша същото върху модел на конкретния човек, насочвайки правилно мисълта си. Това всъщност е само приложение на един по-общ принцип — нещо като правило на знаците: „Знакът е и самото нещо, което означава“ — по някакъв метафизичен начин, който още не съм открил. Имам основания да мисля, че има други светове, други вселени, където правилата на магията са неприложими — тоест знаците не са самите неща.
— Фантасмагории — отсече Смъртта.
— За нас може би. Но и ние вероятно сме същото за тях. В свят, в който един алхимик може да разговаря със Смъртта, законите на магичното действат безупречно.
— Значи ти не си продал душата си? — изпитателно го погледна Смъртта.
— Не, разбира се — отвърна Еймър. — Invictus.
Потънала в размисъл, Смъртта дълго време измерваше с крачки пространството пред огнището. Еймър прикрепваше последната фаланга, когато черепът проговори отново.
— Може и да е вярно. Но тази история съм я чувала вече много пъти и почти винаги се оказва лъжа. Боя се, че въпреки всичко ще се наложи да дойдеш с мен.
— Може би не трябваше да съм толкова гостоприемен — унило се усмихна Еймър. — Вероятно бихте били по-склонни да ми повярвате.
Направи примка от жицата, привърза я за крачето на скелета и остави всичко на масата.
— Може би — отвърна Смъртта, — макар да съм неподкупна — имунизирана съм срещу рушвети. Стига приказки, играчката ти е готова. Времето ти свърши.
— Не съвсем — каза Еймър и уви другия край на жицата около крака на масата.
Извади от джоба си шишенце с прах и поръси с него модела.
— Милиохим слох Яхим — измърмори той.
— Какво?
— Милиохим слох Яхим — повтори услужливо Еймър.
— Какво значи това?
— Ами доколкото мога да бъда сигурен — отговори той, — това значи, че не можеш да помръднеш от мястото си.
— Не знам как очакваш да ти повярвам, че не си магьосник, като не преставаш да материализираш всичките тези питиета.
— Всъщност аз не ги материализирам — щракна с пръсти алхимикът и на масата се появи плоска бутилка абсент. — Аз ги транспортирам. Един търговец на спиртни напитки в Бостън непрекъснато открива, че от запасите му липсват все нови и нови бутилки.
— Крадец! — обвини го Смъртта.
— Няма такова нещо. На мястото на всяка липсваща бутилка той намира злато. Да си забелязала, че всеки път поставям на масата къс самородно злато, преди да транспортирам поредната бутилка?