Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Тук той спря. Лицето му бе приело израз на тиха меланхолия, който сигурно често го бе спохождал в тихи часове. Но то се разведри отново, когато продължи:
— Ето, че дойде ти! В безсъзнание… болен… слаб… оздравяващ! Видях през всички тези стадии. Твоите очи ги преминаваха заедно с теб. Колкото повече се възстановяваше, толкова по-познат ми ставаше твоят поглед. Мислих, мислих… и накрая намерих отговора: „Джаннех, моят слънчев лъч!“ Може ли някой човек да има очи на душа? Не питам! Защото вече питах, преди малко, когато поисках да знам кого или какво ми даде ти! Като стоях там до прозореца, в мен ставаше по-светло и по-светло. Още не съвсем светло, но продължава, продължава, продължава! Ефенди, аз и днес лежа в мрачния, затънтен земен кът. Толкова е студено, толкова е спарено под моето наметало. Отново чувствам близостта на моите деди. Ще дойде ли някой както тогава да повдигне духовните дрипи и да ми върне моята Божия светлина, моята Джаннех, която изгубих в битката на живота, понеже престанах да й обръщам внимание?
— Да — отговорих. — Ще дойде. Той е вече тук!
— Кой? — попита.
— Аз! Аз съм този! Наистина ли желаеш да повдигна твоето наметало?
— Да! — кимна той, при което очите му просветнаха.
— И ти ще го отметнеш както някога и ще отидеш в светлината на деня?
— Несъмнено, несъмнено!… С какво удоволствие!
Тогава аз го отместих от масата, посегнах към ръкописа и казах:
— То лежи тук! Това е то! Твоят „път към Голгота“, твоята биография, твоето оправдание — ето кои са твоите вехти дрипи, които трябва да отидат в огъня също както онези сандъци там с макулатурите! Аз те моля да ми подариш и тях!
— Ръкописа, целия, целия ръкопис? — попита учудено.
— Да, целия!
— Но ти не го познаваш! Та ти още не си го чел! Прочети поне стихотворението отзад!
— Устад, Устад! Ти мислиш, че с това стихотворение можеш да спасиш ръкописа! Да, вярно е, твоите деди седят при теб, духовната нищета, изтощената мисловна способност, безсилието се спотайват под дрипите, с които хората се обгръщат с гореща любов, защото продължават, продължават и продължават да ги смятат за безмерно ценни, макар да не искат да го признаят! Мислиш, стихотворението ми е познато. Аз го познавам по-добре от теб. Слушай! Трябва да видиш дрипите да летят!
Отворих предпоследната страница и зачетох. Вярно, в никой случай не с тона, с който той вероятно щеше да го стори. Моят беше иронично-лицемерен, умолително-патетичен, при последните четири реда дори саркастичен. Като свърших, аз го погледнах.
— Ефенди, ти ме унищожаваш! — извика той.
— Не! Не теб, а твоите предци! Мислиш, че можеш да се гордееш с такива духовни предсенки? Аз зная какво правя, но не зная милосърдие за онези пъзливи духове, които изтръгват от римските наемници парцалите от наметалото на Спасителя и се увиват в тях, понеже не притежават нито силата, нито куража да сторят онова, което той иска от тях: „Всеки да поеме своя кръст и да ме следва!“ Ти си носил тези парцали през твоето „осанна време“, това е било смешно! Носил си ги в твоя „Или лама ден“, това е било самонадеяно! А сега искаш да ги носиш дори в твоя „ден на възкресението“! И как би станала тая работа?! Това мнимо възкресение ще се превърне в едно трупоосквернение! В ръкописа видях отбелязани места. Ти говориш там за Небесното царство, за блаженството! Нима знаеш дали точно твоето небесно царство ще се хареса и на всеки друг? Неизвестно ли ти е било кои са блажените от проповедта на Христос в планината? А ти искаш да направиш блажени глупците, които вършат тъкмо обратното на онова, което изисква Учителя! Колко извисено велик е бил онзи дух около когото и след две хиляди години все още се събират всички възвисени, благородни духове, за да поглеждат нагоре към него. Къде се крие твоят? При нозете на Христа ли? Аз го търся там, но не го намирам. Може би се таи в сянката на Спасителя? Предупреждавам те! Той трябва да излезе на светлината! А сега чуй последното! Колко възвисен, колко възвисен си представяш ти този свой дух! Той, който пред голи привидения е ударил на бяг, изпълнен със страх, той щял сега да възкръсне, да напусне своето убежище, да дръзне да излезе от своята „Гробница“, и то за страх и ужас на онези, пред които така безумно е избягал? Ти говориш за твоята „духовна ръка“. Трябва да научиш какво можеш да очакваш от тази ръка! Ето, гледай!