През дивия Кюрдистан

— Има ли наблизо някоя еджзахане[25]? — попитах аз, тъй като ми беше необходимо средство, за да предизвикам повръщане.

— На нашата уличка.

— Ела бързо, води ме!

Тръгнахме. Бащата се спря пред малко магазинче.

— Тук живее продавачът на билки — каза той. Влезнах в малкия магазин и се озовах сред хаос от всякакви нужни и ненужни неща: граниви помади, тръбички за лули, стари, изсъхнали мехлеми и лоени свещи, ревен и кафява захар в сандъче, кафе на зърна и липов чай, черен пипер и парченца тебешир, билка майчин лист в буркан, на който пишеше «мед». Още — гвоздеи, джинджифил и син камък, сапун, тютюн и сол, очила, оцет, марля, антимонит, мастило, конопено семе, копчета и катарами, катран, консервирани орехчета, ферула и смокини. Всичко това стоеше миролюбиво при, до, над и едно върху друго, а в средата седеше мърляво човече, което изглеждаше, като че току-що се беше мазало с тях или ги бе поглъщало, за да ги изпробва.

За щастие можах да получа нужното ми лекарство, взех още и шишенце нишадърен спирт. След връщането ни лекарството подейства благоприятно на болната. После й дадох силно кафе и

лимонов сок, както и отвара от шикалки. След това внуших на близките й да не я оставят да се унесе, да я пръскат със студена вода и да я карат да вдишва нишадър. Обещах да се върна скоро.

Това лечение не бе професионално, но не знаех как другояче да постъпя, а и то имаше успех. Тъй като опасността за момента бе отминала, можех да помисля и за други неща. Огледах се в стаята и видях малка кошничка в ъгъла, която все още бе пълна до половината с черници. Между тях имаше беладона.

— Искаш ли да видиш злия дух, който е влязъл в болната? — попитах хекимина.

— Един дух не може да бъде видян. И дори това да беше възможно, не би могъл да ми го посочиш, защото не вярваш в него. Ако момичето не умре, значи е помогнал моят амулет.

— Не забеляза ли, че веднага го махнах от врата й? Той е тук и ще го отворя.

— Не трябва да правиш това — извика той и го грабна бързо.

— Дай го, старче! Ръката ми е по-силна от твоята. Защо не бива да го отворя?

— Защото вътре има магия. Ти ще бъдеш веднага обладан от духа, който се е вмъкнал в момичето!

— Да видим!

Хекимът искаше да ми попречи, но аз отворих четвъртитото парче зашита телешка кожа и… намерих вътре една умряла муха.

— С това невинно животинче може да предизвикаш само смях — казах усмихнато и хвърлих мухата на пода, като я смачках с крак. — Е, и къде е духът, който трябва да ми заповядва?

— Почакай само, той ще дойде!

— Ще ти покажа дявола, който е причинил тази болест. Виж тук! Това какво е? Ти си хеким и трябва да познаваш плодовете. Показах му беладоната и той се ужаси.

— Аллах да е милостив към нас! Та това е йолюм кираси! Който яде от него, ще умре!

— Ето, от тези плодове е яла болната. Това познах по очите й. Който яде от тях, очите му се разширяват. Запомни го! А сега изчезвай, за да не те заставя да изядеш тези смъртоносни плодове, за да видиш дали някой синек може да ти спаси живота!