Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Легитимира се и обясни, че известно време е била в чужбина и че би искала да провери баланса по спестовния си влог. Официално капиталът ѝ възлизаше на 82 670 крони. По сметката липсваха каквито и да било движения от последната година, като се изключи една вноска в размер на 9312 крони от есента. Това бе наследството от майка ѝ.
Лисбет Саландер изтегли въпросната сума в брой. След това се замисли за малко. Искаше да използва парите за нещо, което би се харесало на майка ѝ. Нещо добро. Разходи се до пощата на улица Росенлундсгатан и направи анонимно дарение на един от центровете за помощ на жени, станали жертви на насилие в Стокхолм. Не бе съвсем сигурна защо реши да постъпи точно така.
В ОСЕМ ВЕЧЕРТА Ерика изключи компютъра си и се изтегна. Бе посветила последните десет дни на приключването на мартенския брой на „Милениум“. Тъй като Малин Ериксон бе заета с тематичния брой, посветен на разкритията на Даг Свенсон, трябваше да редактира почти всичко сама. Хенри Кортез и Лоти Карим също се бяха включили в работата, ала те се занимаваха основно с писане на статии и извършване на проучвания и нямаха опит в редакторската дейност.
В резултат на това Ерика Бергер бе уморена и я болеше гърбът, но се чувстваше удовлетворена от изминалия ден и от живота си като цяло. Икономическото състояние на вестника бе стабилно, текстовете постъпваха в редакцията или преди крайния срок, или със съвсем малко закъснение. Персоналът бе доволен и адреналинът на всички все още бе повишен след аферата „Венерстрьом“, въпреки че оттогава бе изминала почти година.
След като помасажира врата си, Ерика констатира, че има нужда от душ, и се зачуди дали да не използва миниатюрната баня до бокса. Но я домързя и вместо това качи крака върху бюрото. След три месеца щеше да навърши четирийсет и пет и светлото бъдеще, за което всички говореха, малко или много оставаше зад гърба ѝ. Около очите и устата ѝ се бе образувала мрежа от фини малки бръчици, ала въпреки това знаеше, че все още изглежда добре. Всяка седмица правеше по две железни тренировки в залата за фитнес. Но усещаше, че ѝ е все по-трудно да се катери по мачтата, когато двамата със съпруга ѝ се отправяха на някое дълго пътуване с лодка. Тази роля се падаше на нея, тъй като Грегер страдаше от ужасен световъртеж.
Ерика констатира още, че първите четирийсет и пет години от живота ѝ, въпреки известен брой спадове, като цяло бяха доста успешни. Имаше пари, статус, страхотен дом и работа, която харесваше. Имаше предан съпруг, който я обичаше и в когото тя все още бе влюбена, даже и след петнайсет години брак. Освен това можеше да се похвали и с един привлекателен и, както изглежда, вечен любовник. Да, той не можеше да задоволи духовните ѝ потребности, но се справяше чудесно с телесните.
Мисълта за Микаел Блумквист накара Ерика да се усмихне. Чудеше се кога той ще събере кураж да я посвети в тайната си, че има връзка с Хариет Вангер. Нито Микаел, нито Хариет бяха споменавали за това, ала Ерика не беше вчерашна. Усети, че между тях има нещо, по време на една среща на управителния съвет през август, когато ги видя да се споглеждат. От спортна злоба по-късно същата вечер се опита да позвъни на мобилните телефони и на двамата, но те бяха изключени, което не я изненада. Това доказателство, разбира се, само по себе си не стигаше. Но Микаел не беше на разположение и през вечерите след следващите срещи на управата. Ерика дори се бе развеселила, като видя как Хариет бързаше да напусне празничната им вечеря под неубедителния предлог, че трябвало да се прибере в хотела, за да си легне. Ерика не любопитстваше и не ревнуваше. За сметка на това обаче бе твърдо решена при удобен случай да подхвърли и на двамата нещо по този повод.
Не искаше да се меси в живота на Микаел и се надяваше връзката му с Хариет да не създаде проблеми на управителния съвет. Но не се притесняваше особено. Микаел имаше много приключили любовни авантюри зад гърба си, след които успяваше да запази приятелски отношения с дамите. Разделите му много рядко биваха драматични.
Самата Ерика Бергер бе ужасно щастлива, че е приятелка и интимна партньорка на Микаел. В някои случаи той постъпваше като истински глупак, но в други проявяваше изключително развита интуиция, като същински оракул. Микаел така и не можа да разбере нейната любов към съпруга ѝ. Просто не успя да проумее защо тя намира Грегер за привлекателен, топъл, интересен и щедър човек. Най-важното бе, че на съпруга ѝ не му бяха присъщи навиците, които тя дълбоко ненавиждаше у много мъже. Грегер бе мъж, с когото искаше да остарее. Искаше и да роди деца от него, но не можа, а сега вече беше късно. Ерика не си представяше по-добър и стабилен партньор за цял живот от Грегер. Вярваше му безрезервно, освен това той винаги бе до нея, когато имаше нужда от него.