![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Звучеше му познато на Кучето и още как, но какво можеше да направи.
— Сега обаче Логън е тук. Това ще свърши работа.
Дау отново изсумтя.
— Ха! Че кога Кървавия девет е донесъл нещо друго освен смърт със себе си?
— Ей, кротко — изръмжа Тъл. — Длъжник си му, не помниш ли? Всички сме му длъжници.
— Аз пък казвам, че си има граница за това, колко дължиш. — Дау захвърли тенджерата край огъня, изправи се и изтри ръце в палтото си. — Къде беше той досега, а? Остави ни в долините, без и дума да каже, нали? Остави ни на плоскоглавите и си дигна задника да ходи на другия край на света! Знае ли го някой какво ще направи утре? Дали няма пак да си плюе на петите, ако му изнася повече, или дали няма да мине на страната на Бетод, или просто да почне да избива за едното нищо, или кой знае още какво?
Кучето погледна Тъл и той му отвърна с гузен поглед. Всички знаеха какви ги вършеше Логън, когато го хванеха бесните, бяха се нагледали на какви ли не гнусотии.
— Това беше отдавна — каза Тъл. — Времената се менят.
— Не — усмихна се Дау. — Не се менят. Залъгвайте се с подобни приказки, ако от това ще ви е по-леко да спите нощем, но аз ви казвам едно, аз лично ще спя с едното око отворено! Говорим за Кървавия девет! Кой го знае какво ще му скимне утре?
— Аз имам идея. — Кучето се обърна и видя Логън, облегнат на едно дърво. Тъкмо щеше да се усмихне, когато прочете погледа му. Този поглед Кучето добре помнеше от едно време, а с него се върнаха и всичките неприятни спомени от миналото. Такъв поглед имаха в очите си мъртвите, когато животът ги е напуснал и вече за всичко им е все едно.
— Щом имаш да казваш нещо, значи можеш да ми го кажеш в лицето. — Логън тръгна напред с леко наведена на една страна глава и застана пред Черния, така че покритото му с бледи белези лице спря точно пред това на Дау. Кучето усети как космите на ръцете му настръхват и усети хлад, независимо от припичащото слънце.
— Е, хайде, Логън — взе да го придумва Тъл, в опит да изкара всичко на шега, въпреки че на всички беше ясно, че за смях и дума не може да става. — Дау нищо не искаше да каже. Той просто…
Логън продължи, сякаш не го беше чул и без да откъсва мъртвешки празните си очи от Дау:
— Мислех си, че след последния урок, който ти дадох, няма да имаш нужда от друг. Но както изглежда, някои хора имат къса памет. — Той приближи още и лицето му почти допря това на Черния. — Е? Имаш ли нужда от нов урок, момче?
Кучето притвори очи, напълно убеден, че двамата ей сега ще започнат да се избиват един друг. А колкото до това, как да ги спре, след като започнат, нямаше и най-бегла представа. Напрегнатият момент сякаш трая цяла вечност. Нямаше човек, жив или мъртъв, от когото Дау Черния да понесе подобно отношение, такива думи нямаше да се разминат дори на Три дървета, но накрая устните му бавно се разтеглиха в жълтеникава усмивка.
— Мм, не. Един ми стига. — Той извърна глава и се изхрачи на земята. После отстъпи, бавно и спокойно, без да сваля усмивката от лицето си, сякаш искаше да каже, че този път може и да си понесе мъмренето, но следващия няма.
Когато Дау се дръпна настрана и се размина без кръв, Тъл въздъхна облекчено, все едно току-що той самият беше отървал кожата.
— Така значи. Тръгваме на север, а? Някой по-добре да каже на момчетата да се стягат за път.
— Хъ — изсумтя Мрачния, прибра и последната стрела в колчана и го последва през дърветата.
Логън ги изпрати с поглед, докато се отдалечаваха. Когато се скриха зад дърветата, клекна до огъня, подпря лакти на коленете си и отпусна длани.
— Мъртвите са ми свидетели, замалко щях да напълня гащите от страх.
Тогава Кучето осъзна, че през цялото време беше сдържал дъха си, и сега издиша облекчено.
— Аз пък мисля, че не успях да се сдържа. Нужно ли беше да го правиш?
— Знаеш, че трябваше. Веднъж оставиш ли човек като Дау да прави каквото му скимне, и никога няма да спре. После останалите момчета ще започнат да си мислят, че Кървавия девет не е чак толкова страшен, колкото са чували, и рано или късно някой, дето ми има зъб, ще ми извади нож.