В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Е? — Барлър наклони глава и я изгледа изпитателно. — Какво е това?
Черити мислеше, че знае отговора, но все пак инстинктивно вдигна ръка и попипа с върховете на пръстите си студения метал на плакетата си. Страхуваше се да прекрачи тази врата. Знаеше много добре какво се намира на отсрещната страна, както и знаеше, че по принцип нямаше от какво да се бои — но плакетата на врата й беше на около шейсет години. Нямаше никаква гаранция, че след всичкото това време ще действа също така надеждно както смъртоносната машина, която беше вградена в тавана на коридора. Но не й оставяха никакъв друг избор. Така че тя събра всичката си смелост, затвори очи — и направи решителна крачка напред.
Нищо не се случи.
Магнетофонът се изключи със звънко щракване, и светлината в рамката на вратата потрепери. Черити направи нова крачка, огледа се целенасочено и откри малкото табло на стената, на четири-пет крачки от нея, най-много на метър от протегнатата ръка на един от убитите воини, които и умирайки, се беше опитал да го достигне.
Тя преодоля нежеланието си, продължи напред с разтуптяно сърце и зави в голяма дъга около двамата убити човеци и животните. С разтреперани пръст свали плакетата от верижката на врага си, постави я в тесния отвор на уреда и се вслуша с притаен дъх.
Една, две, три ужасни секунди не се случи нищо. После бръмченето престана и светлината в таблото се смени, превърна се от червена в зелена. С тихо бръмчене плакетата отново се върна през отвора на миникомпютъра и Черити посегна към нея, след което бързо я прикрепи отново към верижката си. После се обърна към Барлър и му помаха.
— Няма никаква опасност повече. Можете да влезете.
Барлър се поколеба. За момент погледът му спря върху двамата мъртъвци, после се овладя, прекрачи през вратата и отново се спря. Огледа се неуверено, но след още няколко секунди като че ли разбра, че онова, каквото и да е било то, което е убило двамата души и мравките, поне за момента не представлява никаква опасност.
Той продължи напред, отдъхвайки си, и се спря пред Черити:
— Значи, вие сте наистина от Космическата служба — каза той. — И очевидно сте били нещо повече от един обикновен капитан.
Черити поклати отрицателно глава:
— Заблуждавате се — каза тя. — Моите приятели и аз имахме задачата да отведем на сигурно място президента и някои други членове на правителството. Поради тази причина получихме и тези плакети.
Барлър сви рамене и се усмихна.
— Всъщност няма никакво значение защо имате този документ. Важното е, че го имате. Какво е това тук?
Черити се поколеба за миг, преди да разбере колко глупаво бе колебанието й. Времената, когато това подземно съоръжение се пазеше в най-дълбока секретност, бяха отдавна вече минало.
— Тайно съоръжение — отвърна тя. — Мисля, че става дума за секретна база на НАТО, Навремето имаше доста такива станции, но не ми беше известно, че някоя се е намирала непосредствено под сградата на посолството.
— Във всеки случай продължава да действа — отбеляза Барлър. — Дори и на тези проклети мравки не им се удаде да проникнат вътре. — За пръв път, откакто го познаваше Черити, той изгуби контрол над себе си: и ритна гневно едно от мъртвите насекоми. Хитиновата обвивка се нацепи и разлетя на хиляди късчета из коридора. Черити видя, че уязвимата плът на това същество се беше превърнала в прах.
— Микровълнова бариера — проговори тя тихо. Нова ледена тръпка пробяга по гърба й, когато си помисли, че и самата тя би могла да бъде мъртва като тия двамата нещастника, ако мъничката плакета не си беше свършила работата. — Който влезе тук, без да има право на това — продължи тя в отговор на въпросителния поглед на Барлър, — няма никакъв шанс. Лъчението е абсолютно смъртоносно.
— Знам — отвърна спокойно Барлър. — То унищожава дори ловци.
Черити го погледна изненадано, но Барлър кимна за потвърждение.
— Преди няколко години се опитаха да вкарат тук вътре един от тези живи роботи — каза той. — По някакъв начин той успя да излезе отново навън, но не живя дълго.
— Мислех, че няма нищо, което да може да ги увреди — каза Черити.
— Не и това тук — отвърна мрачно Барлър. — Това беше първият и последен път, когато умря някой от тях. — Той се замисли за момент. — Сега, когато можем да влизаме свободно тук, сигурно ще можем да го използваме като оръжие.
— Едва ли — отвърна Черити. Дори само при представата да използват това ужасно оръжие срещу живи същества стомахът й се сви в спазъм. — Освен ако не преустроите целия коридор и не се опитате да ги примамвате тук един подир друг.