И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
За да потвърди съмненията си, Данс приложи бърза техника за проверка на заблудата — за да разкрият измамата, разпитващите най-често карат събеседниците си да повтарят историята неколкократно. Когато казват истината, те променят донякъде разказа и си припомнят нови подробности, ала хронологията на събитията не се променя. Лъжците обаче често объркват последователността. Така стана и с Пфистър, когато повтаряше случката пред О’Нийл — обърка кога точно момчето е забило кръста.
При повторен разказ честните свидетели често си припомнят нови детайли, но не си противоречат. Отначало Пфистър каза, че Травис шепнел, но той не чувал думите. После добави, че не разбирал думите, защото били „странни“ — излезе, че ги е чувал.
Данс заключи, че Пфистър си измисля.
При други обстоятелства би провела разпита по-деликатно, би го подвела неусетно да каже истината. Но измамническият му стереотип — определи го като социален лъжец — и уклончивото му поведение щяха да удължат много процеса. Данс нямаше време. Вторият кръст с днешна дата сигнализираше, че Травис навярно вече планира нападението.
— И така, Кен, има реална опасност да се озовеш в затвора.
— Какво? Не!
Тя нямаше нищо против да разиграят сюжета с доброто и лошото ченге. Погледна към О’Нийл, който каза:
— Несъмнено. И ще се доберем до истината.
— Моля ви. Вижте… — Но Пфистър не предложи нищо ново. — Не излъгах! Честно. Казах ви самата истина.
Този път обаче не ги увери, че е очевидец на разказаното. Защо виновните винаги се мислят за много умни?
— Видя ли това, което твърдиш?
Той не издържа на изпепеляващия й поглед. Сведе очи. Раменете му се отпуснаха.
— Не. Но е истина. Знам го!
— Откъде?
— Защото прочетох, че някой го е видял. В блога. „Чилтън Рипорт“.
Данс се намръщи. Погледна О’Нийл. Изражението му отразяваше огледално нейното.
— Защо излъга? — попита тя.
— Исках да бия тревога! — вдигна ръце Пфистър. — Хората трябва да внимават с този психо, който дебне наоколо. Да пазят децата си. Децата са най-изложени на риск, знаете…
Данс отбеляза жеста с ръката и долови леко пискливия тон. Вече разпознаваше издайническите сигнали за измама.
— Кен. Нямаме време за губене.
О’Нийл извади белезниците.
— Не, не… аз… — Главата на Пфистър клюмна пораженчески. — Бизнесът ми не върви. Не смогвам да си плащам заемите. И…
Мъжът въздъхна тежко.
— И излъга, за да спечелиш известност? Да се превърнеш в герой? — О’Нийл огледа с отвращение новинарските екипи, строени на стотина метра от тях.
Пфистър понечи да запротестира. После отпусна ръце:
— Да. Съжалявам.
Инспекторът надраска нещо в бележника си.
— Ще говоря с прокурора.
— О, моля ви… съжалявам.
— Значи изобщо не си го видял, но си разбрал, че някой е оставил кръста и този някой е Травис?
— Аз… Да, досетих се.
— Защо не ни каза веднага? — рязко го прекъсна Данс.
— Аз… страхувах се да не се навърта наоколо.
— Не ти ли хрумна, че измишльотините ти за ритуални жертвоприношения ще ни пратят в погрешна посока? — тихо рече О’Нийл.
— Мислех, че така или иначе сте разбрали. Пишеше го в блога. Значи е истина, нали?
— Добре, Кен, да започнем отначало — търпеливо подхвана Катрин.
— Разбира се. Както кажете.
— Наистина ли имаше среща?
— Да, мадам.
Пфистър беше навлязъл толкова очевидно в последната емоционална фаза на разпита — отстъпление и признание, — че Катрин едва се сдържа да не се разсмее. Мъжът беше самата услужливост.
— И какво стана после?
— Карах по шосето и отбих тук — той посочи патетично надолу. — Когато спрях, нямаше никакъв кръст. Проведох няколко телефонни разговора, после обърнах и подкарах към пресечката. Изчаквах една кола и погледнах нагоре по пътя. И го видях. — Той отново вдигна показалец, този път към кръста.
— Значи не си видял как го поставя?
— Изобщо не го забелязах. Качулката я взех от блога. Край шосето обаче не подминах никого, така че трябва да е дошъл откъм гората. — Пфистър сбърчи чело. — И да, знаех какво означава кръстът. Изгубих ума и дума. Убиецът е бил тук, точно пред очите ми — засмя се горчиво мъжът. — Набързо заключих вратите… Нищо смело не съм вършил през целия си живот. Не съм като баща си. Той беше пожарникар. Доброволец.