Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Следобед на петия ден Кейл търсеше да открадне нещо полезно в една част от крепостта, където на новаците бе забранено да влизат. „Забранено“ в Мемфис означаваше нещо съвсем различно от „забранено“ в Светилището. Там едно нарушение можеше да ти донесе например четирийсет удара с бодлив кожен колан и кървене до смърт, тук — до не особено тежко наказание, от което винаги имаше шанс да се отървеш с приказки. Ако го хванеха сега, Кейл щеше виновно да обясни, че се е загубил.
В момента се движеше из най-старата част на древната крепост — всъщност най-старата част на Мемфис. На много места крепостната стена с вътрешни помещения, използвани днес за складове, беше разрушена и заместена от изящни къщи с огромни прозорци, харесвани от Матераците. Но тази стара част на града беше мрачна — единствената светлина идваше от страничните улички, често раздалечени на двайсетина метра една от друга. Мястото беше създадено за обсада, а не за свободно минаване. Докато се изкачваше по едно тъмно каменно стълбище без парапет, който да го предпази от десетметрово падане върху плочника долу, Кейл чу бързи стъпки да слизат насреща му. Не можеше да види човека заради завоя на стъпалата, но зърна бледа светлина — онзи носеше фенер. С надеждата да не го забележат, Кейл отстъпи в една странична ниша. Бързите стъпки наближаваха и фенерът се появи иззад завоя. Той се притисна към стената; една девойка притича край него, без да го види. Но на това просторно и мрачно място осветлението бе слабо, а камъните неравни. Тя зави твърде бързо, залитна и в този миг кракът й се закачи за една издадена плоча. За момент опита да се извърти и да избегне падането от десетте метра височина върху камъните долу. От устата й излетя кратък вик; изтърва фенера отвъд ръба и щеше да го последва, когато Кейл я сграбчи за ръката.
Девойката извика, уплашена от внезапното му появяване.
— Боже мой!
— Всичко е наред — каза Кейл. — Щеше да паднеш.
— О! — каза девойката и погледна надолу към пламтящото масло около разбития фенер. — О — повтори тя. — Изплаши ме.
Кейл се разсмя.
— Имаш късмет, че още си жива, та да се плашиш.
— Щях да се справя и сама.
— Не, нямаше.
Тя пак надникна към плочника долу, после погледна в сумрака лицето на Кейл. Не приличаше на момчетата и младежите, които бе виждала досега — среден на ръст и с черна коса, — но най-странно бе изражението на очите му, в които имаше нещо старо, мрачно и непознато.
Изведнъж я обзе страх.
— Трябва да вървя — каза тя. — Благодаря.
И изтича надолу по стълбището.
— Внимавай — изрече Кейл тъй тихо, че нямаше как да го чуе.
После тя изчезна.
Кейл се чувстваше като ударен от мълния. Дори далеч по-стара и мъдра глава би се замаяла от среща с подобно момиче, а по отношение на жените Кейл не беше нито стар, нито мъдър. Тя бе Арбел Матераци, дъщеря на дожа на Мемфис, маршал Матераци. Но никой освен баща й не я наричаше с нейното истинско име. За всички останали тя беше Арбел Лебедовата шия, всепризната първа хубавица в Мемфис, а вероятно и в подвластните му територии. Може ли да се опише нейната красота? Опитайте да си представите жена като лебед.
Колко различно би се развило всичко, ако Кейл не я бе срещнал на крепостната стена този ден, или ако в това мрачно и хлъзгаво място не бе проявил достатъчно пъргавина, за да я спаси от неминуемата заплаха да строши долу на плочника прекрасната си лебедова шия.
След няколко часа влюбеният Кейл разказваше на един развеселен и един недоволен приятел, че е решил да не напуска Мемфис. Разбира се, той не обясни истинската причина — каза им, че цял живот е търпял далеч по-тежки побоища от тези на Соломон Соломон, а колкото до глупостите на Кон Матераци — решил е да не им обръща внимание. Защо да се тревожи от тъпите шеги на един разглезен хлапак, когато имат толкова много причини да останат? Макар и озадачени, Хенри Мъглата и Клайст нямаха основания да се съмняват в думите му. Ала Хенри все пак се съмняваше.