Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
аз тук твърдя, че Сид, прадядото ни мил,
би взел за подлеци… Той би ги унизил
и пищния им герб, макар да няма равен,
би смазал с тъпото на своя меч прославен.
Тъй би постъпил той… Сравнявам със тъга
предишните мъже с мъжете ни сега!
Защо сте тук? Защо? Нали за да се каже,
че младите със мен се подиграват даже!
Със мен — саморски войн63?… Да ме замерят с кал?
Смях да възбуждам аз — боеца побелял?
Не ще се смеете!
ЕРНАНИ
Херцог…
ДОН РУИ
Не говорете!
Какво! Днес имате кинжали във ръцете,
соколи, пиршества, ловджийски хрътки, лов
и песни, та чрез тях да вдъхвате любов,
пера по шапките и кадифени дрехи,
и балове, и смях, и радост, и успехи,
а скука ви гнети! И трябва ви сега
играчка… Аз ли? С мен си правите шега.
Разбихте я съвсем… Но нека, боже прави,
по вашите лица тя белег да остави!
След мен!
ЕРНАНИ
Херцог…
ДОН РУИ
След мен! Защо не ви е страх?
Сеньори, да не би това да е за смях?
Едно съкровище ще браня тук със сила —
честта на своя дом и на девойка мила.
Обичам доня Сол! Сред толкова жени
наскоро пръстен тя със мен ще размени.
Тъй чиста, прелестна — тук всички я обичат!
И щом излезна аз, когото тук наричат
Руи де Силва, щом, без да изпратя вест,
се върна, сварвам тук крадци на мойта чест.
Назад, бездушни, зли! Измийте си ръцете,
и вече никога жените не петнете!
Не, продължавайте! Добре е и така.
(Сваля огърлицата си.)
Туй „Златно руно“64 тук тъпчете със крака!
(Хвърля шапката си.)
Косите ми без жал веднага изскубете
и утре из града навред се похвалете,
че друг не е мърсил и няма да мърси
мъж с моето чело и моите коси.
ДОНЯ СОЛ
Сеньор…
ДОН РУИ (към слугите си)
Слуги, слуги! На помощ! Тук, веднага!
Камата, брадвата, толедската ми шпага!
(На двамата младежи.)
И двамата след мен!
ДОН КАРЛОС (прави крачка напред)
Не ни е до това!
Смъртта, херцог, съвсем внезапно призова
и Максимилиян — владетеля германски65.
(Отхвърля наметалото и открива лицето си, скрито под шапката.)
ДОН РУИ
Шега ли? Кралят!
ДОНЯ СОЛ
Ах!
ЕРНАНИ (чиито очи пламват)
Той кралят бил испански!
ДОН КАРЛОС (с достойнство)
Да, Карлос… Ти, херцог, не си ли полудял?
Тъй императорът, мой дядо, е умрял!66
Научих ей сега… И както виждаш, тичам
на теб да известя, защото те обичам.
Дошъл съм за съвет. Ти си човек със ум.
Такъв е случаят… Напразно вдигаш шум!
Дон Руи отпраща хората си с ръка. Приближава се към Дон Карлос, когото Доня Сол разглежда със страх и изненада и върху когото Ернани, приютил се в един ъгъл, е вперил искрящите си очи.
ДОН РУИ
Защо се бавехте — не можех да отворя.
ДОН КАРЛОС
Причина имаше — ти идваш с много хора!
Дойдох да споделя държавна тайна тук
не с твоите слуги, а с теб и с никой друг!
ДОН РУИ
Простете! Външността, кралю…
ДОН КАРЛОС
О, боже прави!
На замъка Фигер наставник те поставих67 —
наставник днес на теб кого да назнача?
ДОН РУИ
Простете!
ДОН КАРЛОС
Престани! Защо не замълча?
Да, императорът се е представил богу.
ДОН РУИ
Умрял е дядо ви?
63
Със мен — саморски войн? — Самора, град в областта Леон, където Бернардо дел Карпио победил сарацините.
64
Туй „Златно руно“… — рицарски орден, създаден от бургундския херцог Филип III Добрия (1429), чийто отличителен знак е златен овен; въведен в Испания от Карл V.
65
… Максимилиян — владетеля германски. — Максимилиян I (1459–1519), германски император от 1493 до 1519 г., представител на Хабсбургската династия.
66
Тъй, императорът, мой дядо, е умрял! — Максимилиян I е баща на Филип Красивия и дядо на Дон Карлос.
67
На замъка Фигер наставник те поставих… — Вж. бел. 18 към „Марион Дьолорм“.