Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
А вечер, щом поспреш и взор обърнеш ти,
друг поглед ще съзреш горещо да пламти.
(Излиза през малката врата.)
Второ действие
Разбойникът
Сарагоса
Двор пред двореца на Силва. Вляво високите дворцови стени, прозорец с балкон. Под прозореца малка врата. Вдясно и в дъното къщи и улици. Нощ. Тук-там, по фасадите на сградите, все още блестят осветени прозорци.
Сцена първа
Дон Карлос; Дон Санчо Санчес де Сунига, граф Де Монтерей; Дон Матиас Сентурион, маркиз Де Алмунян; Дон Рикардо де Рохас, сеньор Де Касапалма. Пристигат и четиримата начело с Дон Карлос, с нахлупени шапки, загърнати в дълги наметала, чиито краища се повдигат от шпагите им.
ДОН КАРЛОС (разглежда балкона)
Ето балконът й… Сърцето ми тупти.
(Посочва прозореца, който не е осветен.)
Не свети още, не!
(Шари с очи по другите осветени прозорци.)
И светлина блести
там, где не бих желал, а там, где търся нея,
е пълен мрак…
ДОН САНЧО
Кралю, да свършим със злодея!
Нима го пуснахте?
ДОН КАРЛОС
Дарих му път открит!
ДОН МАТИАС
Той може би е бил най-главният бандит!
ДОН КАРЛОС
Дали е главатар или служител верен,
не знам, но бе с лице на крал високомерен.
ДОН САНЧО
А името?
ДОН КАРЛОС (вперил очи към прозореца)
Фернан… Не! То завършва с „и“…
ДОН САНЧО
Ернани може би?
ДОН КАРЛОС
Да.
ДОН САНЧО
Той е!
ДОН МАТИАС
Той стои
начело…
ДОН САНЧО (на Краля)
Но какво говореха тогава?
ДОН КАРЛОС (без да сваля очи от прозореца)
От шкафа им проклет не всичко се долавя.
ДОН САНЧО
Защо го пуснахте? Или ви стана жал?
ДОН КАРЛОС (обръща се високомерно и го гледа в лицето)
Но, графе мой, така не се разпитва крал!
Двамата благородници мълчаливо отстъпват.
И впрочем в онзи миг не мислех за злодея;
аз виждах доня Сол, жадувах само нея.
Изгарям от любов! С какви очи е тя!
Два лъча, две звезди, две факли във нощта!
Говореха и аз от думите крилати
само: „Утре тук във полунощ елате!“
Но туй е главното. Щастлив съм, боже мой!
Докато с нож в ръка за плячка скита той,
докато дебне скрит и нечий гроб копае,
аз гълъбицата ще грабна, без да знае.
ДОН РИКАРДО
Кралю, послушайте един съвет от мен:
убийте ястреба и тя ще падне в плен!
ДОН КАРЛОС (на Дон Рикардо)
Да, графе! Точно тъй. Ценя добри съвети!
ДОН РИКАРДО (покланя се дълбоко)
Кралю, щом ставам граф, и графство посочете!
ДОН САНЧО (живо)
Не — грешка!
ДОН РИКАРДО (на Дон Санчо)
Моят крал ме прави граф.
ДОН КАРЛОС
Добре.
(Посочва Дон Рикардо.)
Изпуснах титлата — той да я прибере!
ДОН РИКАРДО (отново се покланя)
Благодаря, сеньор!
ДОН САНЧО (на Дон Матиас)
Нов граф се изтъркаля…
Кралят се разхожда в дъното и разглежда с нетърпение осветените прозорци. Двамата благородници разговарят на авансцената.
ДОН МАТИАС (на Дон Санчо)
Но с хубавицата какво ще прави краля?
ДОН САНЧО (гледа недоброжелателно Дон Рикардо)
Ще я направи май графиня в своя двор!
Щом тя роди му син, ще стане крал…
ДОН МАТИАС