Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Щом властен е гласът, не чака да се спори
и безразлично е на кой език говори.
Във Фландрия, херцог, отивам, искам там
да взема жезъла на император! Знам,
че бърза и Франсоа. Но аз ще го преваря!
И тъй — на път!
ДОН РУИ
Нима ще тръгне господаря,
преди да отърве от банди Арагон?
Врагът навред снове, изтръгва плач и стон.
ДОН КАРЛОС
На Аркос72 наредих до крак да ги избие.
ДОН РУИ
На вожда им дали сте наредили вие
да му се предаде?
ДОН КАРЛОС
А как се казва той?
ДОН РУИ
Не знам! Твърдят, че бил бунтовник и герой.
ДОН КАРЛОС
В Галиция се скрил, но скоро ще го хвана
с един отряд войска… Отдавна му се каня!
ДОН РУИ
Как! Значи той не бил из близката гора?
ДОН КАРЛОС
Не! Ще преспя у теб!
ДОН РУИ (покланя се ниско)
Кралю, благодаря!
(Повиква слугите.)
Отдайте почести на моя гост — на краля!
Слугите се връщат с факли. Херцогът ги нарежда в две редици чак до вратата в дъното. През това време Доня Сол се приближава бавно до Ернани. Кралят ги следи.
ДОНЯ СОЛ (тихо на Ернани)
Тъй — утре в полунощ ще чакам за сигнала!
Три пъти ми чукни!
ЕРНАНИ (тихо)
Да!
ДОН КАРЛОС (настрани)
В полунощ? Така…
(Високо на Доня Сол, към която галантно пристъпва.)
Сеньора, мога ли да ви подам ръка?
Отвежда я до вратата. Тя излиза.
ЕРНАНИ (с ръка върху дръжката на кинжала си, който е скрит на гърдите му)
Ти, мой кинжал!
ДОН КАРЛОС (връща се, настрана)
На вид е странен и не бяга!
(Отвежда Ернани настрана.)
Аз ви направих чест, като кръстосах шпага
със вас, сеньор! За мен по сто причини днес
сте подозрителен, но аз бих бил без чест,
ако предателствам… Сега сте без защита.
Вървете!
ДОН РУИ (връща се и сочи Ернани)
Кой е той?
ДОН КАРЛОС
Един от мойта свита.
Излизат, съпроводени от слугите и факлите. Херцогът върви пред Краля със свещ в ръка.
Сцена четвърта
ЕРНАНИ (сам)
От твойта свита ли? От твойта свита… Да!
И вечно, ден и нощ, навред ще те следя
с очи, с кинжал в ръка, със всяка мисъл своя…
Че моят род чрез мен във теб преследва твоя!
А ето те сега съперник… Бях смутен —
въпросът „мъст — любов“ остана нерешен.
Сърцето ми не бе достатъчно голямо,
не мислех да мъстя, горях от обич само;
но щом желаеш ти, щом ти във тоя час
ми спомняш… Е, добре! Не съм забравил аз!
Да, любовта ми пак везните разлюлява,
но пак омразата надолу натежава.
От твойта свита? Да! Тъй каза ти сега.
И вече никога нито един слуга,
нито херцог, макар нозете ти да лиже,
ни майордом, дори да те обсипва с грижи,
ни царедворец, ни дресиран дворцов пес
но ще вървят след теб, тъй както аз от днес!
Какво ти искат тук кастилските дворяни?
Играчки, титли… да! Щом бъдат приласкани
със златната овца, те ще подвият крак.
Но малко ми са те! Не съм такъв глупак!
Не с празна щедрост ти ще се спасиш от мене,
а със душата си, с кръвта на своите вени,
с това, що би открил в сърцето ти без жал,
след дълго ровене победният кинжал!
Върви! След теб съм аз! От мен те дебне злото,
защото жад за мъст ми шепне на ухото.
Върви! Но аз слухтя безшумно в твоя път
и моите стъпки все след твоите вървят.
Щом заран ти, кралю, поспреш и се обърнеш,
вред като призрак блед насреща мен ще зърнеш.
72
На Аркос наредих… — Херцог Аркос бил верен васал на Карлос.