Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Три хиляди от тях с мен биха в миг поели,
ако със своя рог ги призова на бой.
Защо треперите? Мислете… Боже мой,
да тръгнете след мен в горите, в планините,
сред хора-демони, прикрити, упорити,
да подозирате очи, уши, слова,
да ви пои поток, да спите на трева,
да слушате среднощ, с детето си в ръцете,
как яростно свистят куршумите проклети,
да водите такъв изгнанишки живот…
Да тръгнете след мен до моя ешафод?
ДОНЯ СОЛ
Ще тръгна…
ЕРНАНИ
Знатен е херцогът и любим е…
Баща му е живял с неопетнено име.
Богатства, титли, власт пред вашта красота
ще сложи…
ДОНЯ СОЛ
Утре с вас ще тръгнем сутринта.
Не ме корете пак за смелост като тая!
Мой ангел, демон мой дали сте, аз не зная,
но по следите ви покорно ще вървя —
като робиня… Вред с наведена глава
ще бъда с вас… Защо? Да обясня е мъчно,
но аз жадувам с вас да бъда неотлъчно,
да виждам вас, все вас… Щом стъпките замрат,
сърцето ми почти угасва в мойта гръд.
Не сте ли вие с мен, дори не съществувам,
но ако стъпките, които тъй жадувам,
погалят моя слух, това е верен знак,
че моята душа при мен се връща пак.
ЕРНАНИ (притиска я в прегръдките си)
Мой ангел!
ДОНЯ СОЛ
Утре тук с другари се върнете
и три пъти среднощ на портата чукнете!
Ще бъда смела.
ЕРНАНИ
Как? Разбирате ли аз какъв съм?
ДОНЯ СОЛ
Все едно… Ернани, тръгвам с вас!
ЕРНАНИ
Не! Щом като сама последвате ме вие,
не бива име, род, душата си да крие
Ернани — днес пастир поради лош късмет!
Приемате бандит, ала изгнаник клет?
ДОН КАРЛОС (отваря с трясък вратата на шкафа)
Защо приказвате тъй дълго и подробно?
Нима в такъв сандък на мен ми е удобно?
Ернани отстъпва удивен. Доня Сол извиква и се скрива в прегръдките му, загледана уплашено Дон Карлос.
ЕРНАНИ (с ръка върху дръжката на шпагата си)
Какъв е този мъж?
ДОНЯ СОЛ
На помощ!
ЕРНАНИ
Нито звук!
Мълчете! Иначе ще вдигнем всички тук.
Когато съм до вас, каквото и да става,
за помощ чужд човек недейте призовава!
(На Дон Карлос.)
Какво си правил там?
ДОН КАРЛОС
Кой? Аз? И таз добра —
не съм препускал с кон през някаква гора!
ЕРНАНИ
Но който се е смял след дързък жест, рискува
да стане сам за смях…
ДОН КАРЛОС
Така ли ви се струва!
Сеньор, обичате очите й, разбрах;
и своите всяка нощ оглеждате във тях…
Но влюбен съм и аз и искам да узная
кой през прозореца се вмъква в тази стая,
докато чакам вън.
ЕРНАНИ
Да свършим този спор!
Отдето влизам аз, излизайте сеньор!
ДОН КАРЛОС
Почакайте — и аз по доня Сол копнея.
Тогава да делим съкровището… В нея
видях тъй много жар, любов и доброта,
че и за двама ни навярно има тя.
Но кой сте вие, кой? Туй исках да узная
и взет за вас в нощта, се вмъкнах най-накрая
и ви подслушах… Да, признавам си това!
Но там се задуших… Дочувах ви едва.
Измачках се съвсем и изхвърчах тогава.
ЕРНАНИ
И шпагата ми тъй сега се задушава
и търси въздух чист…
ДОН КАРЛОС (отвръща му с поклон)
Добре, сеньор, разбрах!
ЕРНАНИ (изважда шпагата си)
Готов!
Дон Карлос изважда своята шпага.
ДОНЯ СОЛ (хвърля се между тях)