Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Няма го! Щастлив съм! В тъмнината
като страхлив крадец заставам пред вратата,
разбивам я — при вас се вмъквам и за час
крада от стареца прекрасния ви глас.
Щастлив съм и дори завиждат ми, любима,
крада му час, а той, живота той ми взима!
ДОНЯ СОЛ
Мълчете!
(Дава плаща на дуенята.)
Изсуши наметката! Вземи!
Хосефа излиза.
(Доня Сол сяда и прави знак на Ернани да дойде при нея.)
Елате!
ЕРНАНИ (без да я чува)
И така, тук значи сме сами?
ДОНЯ СОЛ (усмихва се)
Не се страхувайте!
ЕРНАНИ
Не е ли тук?
ДОНЯ СОЯ
Ернани,
да го забравим!
ЕРНАНИ
Не! Как може туй да стане?
Обича ви, нали? Той ще ви бъде мъж!
Днес не ви ли е целувал ни веднъж?
И да забравя? Не.
ДОНЯ СОЛ (усмихната)
Това ли ви вълнува?
Но той като баща челото ми целува!
ЕРНАНИ
Не! Като влюбен мъж, като ревнивец стар…
Ах, той ще бъде ваш съпруг и господар!
Старик обезумял! Сломен и с бели власи,
завършил своя път, почувствувал смъртта си,
той, призрак вледенен, се влюбва и без жал
с девойка встъпва в брак… Старик обезумял!
Додето с тръпна длан ръката ви улавя,
за другата ръка смъртта го вледенява.
Сред нашата любов се втурва като звяр.
Хей, старче, мярка дай на някой стар гробар!
Кой иска този брак? И кой ви принуждава?
ДОНЯ СОЛ
Говорят: кралят сам…
ЕРНАНИ
Как? Кралят? Чуй тогава —
баща му с ешафод баща ми умъртви…
Години минаха, но раната кърви
и към вдовицата, и към сина му даже
омраза смъртна в мен кипи и ще ги смаже.
Тогава се заклех пред бога и света
на неговия син за туй да отмъстя.
Дон Карлос, между нас омразата напира
и затова навред в Кастилия те диря.
Бащите ни без жал над тридесет лета
се биха, но макар че ги срази смъртта,
враждуват още те, мирът не приближава,
чрез синовете им двубоят продължава…
Тъй значи — този брак желаеш ти! Добре.
Изпречваш ми се сам… Е, кой ще ме възпре?
ДОНЯ СОЛ
Ах, плашите ме!
ЕРНАНИ
С мен върви смъртта. Не крия —
признавам ви, че страх изпитвам аз самия.
Мъжът, комуто днес ви дават, е херцог
Де Силва, чичо ваш — богат и с чин висок,
прочут и в Арагон, известен и в страната…
И вместо младост той ще ви даде в отплата
тъй много накити и злато, и пари,
че би помръкнала кралицата дори.
А по богатство, сан, по гордост и по слава
невинаги и тя със вас ще се сравнява.
Това ви дава той… А аз съм скитник прост,
израснах сред леса, из който тичах бос.
А може би и аз бих имал герб прославен,
но под ръжда от кръв той вече е забравен.
А и права за власт бих имал аз дори,
но ешафода в креп без жал от мен ги скри.
Сега настъпва ден и както се полага,
ще ги измъкна пак ведно със мойта шпага.
Завистница-съдба ми даде за беда
не друго — светлина и въздух, и вода…
И тъй — избирайте: херцогът или мене;
брак в позлатен затвор или гори зелени.
ДОНЯ СОЛ
О, с вас ще дойда!
ЕРНАНИ
С мен? По моя горски път?
И с мойте храбреци, заплашвани от смърт,
чиято кръв кипи в коравите им жили,
понеже и до днес не са си отмъстили?
Нима такъв живот за вас би бил честит?
Нима не знаете, че аз съм зъл бандит?
Откак Испания без милост ме прогони
сред тия планини, под тия небосклони,
навред дружа с орли, живея в пещери —
там Каталония като сестра ме скри.
Растях с планинците, свободни, горди, смели…