Дяволски кости

Слайдъл направи някакъв жест, чието значение не разбрах.

— Най-накрая открих някакви омбрез — произнесе го хоумбрейз, — които казаха, че го познават бегло. Момчетата не говореха английски много добре, но, както се сещаш, като им размахах няколко двайсетачки, комуникационните им умения веднага се подобриха. Изглежда, че сеньор Куерво се е занимавал не само с продажба на тонизиращи вещества и водорасли. Този човек е някакъв важен религиозен лечител.

— Сантеро?

— По-скоро онова, другото нещо.

— Палеро?

Слайдъл кимна.

Пало Майомби.

Марк Килрой.

Опитах се да потисна тази мисъл.

— Къде е сега Куерво?

— Киско и Панчо не дадоха точен отговор. Казаха, че магазинът е затворен от няколко месеца. Предполагат, че Куерво може да си е заминал за Еквадор.

— Той има ли роднини тук, в Шарлот?

— Не, според двамата амигос.

— Как успя да убедиш съдията да издаде заповед?

— Изглежда, че старият Ти-Бърд е имал и друга причина да се покрие. Не се е съобразил с една друга заповед на съдията.

— Не се е явил, когато е бил призован от съда, така ли? — опитах се да отгатна.

— За притежание на наркотици. На двайсет и девети август.

— Откри ли нещо чрез мобилния телефон?

— Справката показва, че след двайсет и пети август не е имало нито входящи, нито изходящи разговори. Проследяването на отделните номера ще отнеме малко време.

— Сега ли ще претърсиш магазина?

Слайдъл поклати глава.

— Утре. Днес ще се занимая с пръстовите отпечатъци, които ми даде Лараби.

Звучеше разумно. В случая с момчето от езерото Уайли определено ставаше въпрос за убийство. Докато в случая с казаните от мазето на Грийнлийф Авеню дори не бяхме убедени, че е извършено престъпление.

Взех отпечатъците от аутопсионната зала и ги предадох на Слайдъл.

— Искам и аз да присъствам — заявих аз.

— Аха — отвърна той.

Приех го като знак на съгласие.

Когато Слайдъл си тръгна, погледнах часовника си. Осем и четирийсет. Очевидно социалният живот на Скини беше също толкова „богат“, колкото и моят.

Прибирах черепа обратно, когато изведнъж нещо ми прищрака. Знаете какво имам предвид. Сигурна съм, че ви се е случвало. По комиксите го рисуват като балончета, които излизат от главите на хората.

Отпечатъци.

Восък.

Какъв е шансът?

Възможно е.

Взех един скалпел и изрязах пресичащи се линии във восъка, който покриваше върха на черепа, така че се образува квадрат със страна около пет сантиметра. След като го почовърках малко, от восъка се отдели една люспа.

Повторих процеса още няколко пъти, докато накрая целият восък лежеше на парчета в табличка от неръждаема стомана. Едно по едно прегледах всички парчета под микроскопа.