Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Това са истинските бедняци на Лабуан, повечето работят в местната сексуална индустрия и обслужват клиенти в плаващите бардаци на кампунг айер, както и в барове, дискотеки, караоке заведения, фризьорски салони и салони за масаж в курортния квартал. За запознатите Лабуан е също толкова значимо средище на секстуризма, колкото и Банкок, място, предлагащо задоволяването и на най-низките страсти за всеки, който може да си го позволи.
„Кралица Батавия“ пристигна в Лабуан малко след обяд и пристана на кей Мердека близо до ултрамодерния фериботен терминал. От кабината с щурвала Фин и Били виждаха целия остров нашир и надлъж. Според Соления Хансън той бил плосък като палачинка и най-високата му точка се издигала на не повече от петдесет метра надморска височина. От тяхната гледна точка се виждаха само бялата шир на крайбрежните хотели, модерните небостъргачи на градския център на изток и море от зелена джунгла в северната половина. В далечината, отвъд хотелите и купола на централната джамия — целият в бяло и златно и с форма на глава лук — се различаваха димящите комини на петролната рафинерия и огромните хангари на държавните корабостроителници.
Елиша тръгна към митническия офис да уреди формалностите по пристигането им и да заяви зареждане с гориво, а Максевъни и Тоши Минимото поеха към супермаркета на булевард „Тун Мустафа“ да попълнят запасите, сред които и няколко каси „Орангебоом Дач Лагер“, любимата бира на екипажа. Хансън тръгна с Фин и Пилгрим да търсят Остерман, тайнствения търговец на антики, от когото Пиетер Боегарт беше купил малката златна фигурка.
Хванаха неочаквано модерно водно такси, което ги преведе през залива със скорост от седемдесет километра в час — скорост, при която вятърът им продуха главите — и пристигна само за десетина минути в кампунг Патау-Патау, като заобиколи междувременно цяла флотилия от гмуркачески лодки, тръгнали към „курортните корабокрушения“ — стари кораби, потънали в плитчините сред изобилието от атоли и малки острови между Лабуан и Бруней. Хансън знаеше за четири потънали кораба — „Тун Хуан“, китайски товарен кораб, превозващ цимент за султанския дворец в Бруней; „Де Клерке“ — мобилизиран от японците по време на Втората световна война и потопен от австралийските военновъздушни сили; съветски „Салют“ — миночистач, който много приличал на „Кралица Батавия“, каквато била в началото; и един филипински риболовен траулер — „Мапин Падре“ — който се подпалил и потънал през осемдесетте. Четирите потънали кораба и сексиндустрията бяха реалната основа на местната икономика.
Таксито ги остави при разкъртен наглед дървен кей без перила и с бамбукова стълба, по която се изкатериха с немалко притеснение.
— И как, за бога, ще открием този Остерман? — затюхка се Били, вперил поглед в пейзажа покрай настлания с тесни дървени талпи пристан. Право срещу тях се разстилаше сборище от постройки, скърпени от всякакви подръчни материали — от сплескани петролни варели до тежки пластмасови плоскости. Почти нямаше къща без привързана до входа лодка, а всяко прозоречно отвърстие тежеше от сандъчета с пъстри цветя. Тенекиените покриви и стените на много от къщите бяха боядисани в ярки оттенъци на синьото, жълтото и зеленото.
Фин вдигна рамене.
— Може просто да попитаме.
Група малки деца играеха недалеч по кея, мятаха се с щастливи писъци във водата, после се катереха обратно по бамбуковите подпори и така до безкрай. Дрехите им варираха от съвсем никакви през снежнобели гащета и потници до цветни саронги. Не се виждаше възрастен, който да ги наглежда, само най-голямото дете държеше под око малчуганите. Фин изведнъж си спомни собственото си детство във фермата на вуйчо Дани на брега на Биг Дарби Крийк в покрайнините на Маривил. И тя беше плувала като тези хлапета без никакъв страх от водата и без изнервени възрастни наоколо. Струваше й се, че тогава светът е бил по-безопасен, но поне част от магията на онова време явно се беше запазила тук, в това странно, забутано място. Усмихна се, после се засмя с глас на лудориите на децата, които станаха още по-шумни сега, при наличието на публика.