Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Не съвсем — поклати глава Фин. — Но така и не казахте откъде сте се сдобили със златната фигурка.
— Знаете ли какво представлява?
— От Мали е — отговори Фин. — Четиринадесети век.
— От царуването на Манса Муса, крал на Мали и Тимбукту, той е първият от династията, отишъл на поклонение в Мека. Да, да, старите легенди за мините на цар Соломон и прочее, но не това е отговорът.
— Защо не ни разкажете тогава? — подкани го Хансън.
— Истинският въпрос е друг. Къде е била намерена фигурката и как се е озовала там?
— И къде е била намерена? — поинтересува се Фин.
— Подобна информация би трябвало да струва нещо, не мислите ли?
— Колко ви плати Пиетер Боегарт? — попита Били.
— Онова си беше за тогава. Това сега е друга сделка.
— Изпратили сте някъде Пиетер Боегарт, някъде, където най-вероятно той е намерил смъртта си — каза Фин. — Пиетер може и да е бил черната овца на семейството, но все пак е бил Боегарт и полицията несъмнено ще прояви интерес към факта, че вие сте последният, който го е видял жив. Питам се дали би ви харесало група полицаи да се разшетат из очарователното ви кварталче.
— Твърде хубава сте, за да отправяте подобни заплахи.
— Аз обаче не съм хубав — намеси се Били. — По-различно ли ще е, ако аз отправях заплахите?
— Ни най-малко — въздъхна Остерман. — Но по мое мнение не е редно да се отнасяте така с един стар човек.
— Кажете за фигурката.
— Фигурката беше в ръцете на един доста безскрупулен човек на име Уей Ян. Той знаеше, че харесвам такива неща, затова ми я продаде.
— И къде да намерим този Уей Ян? — попита Хансън.
— Имаше магазин на улица „Деуан“, но вече не е там.
— Къде е?
— В моргата може би? Или в орнаментирана урна някъде? Във всеки случай се е присъединил към предците си. Намерили го под търговския пристан до рибарската фабрика с разпран корем и избодени очи. Липсвали му и няколко пръста на едната ръка, но не защото са ги изгризали рибите.
— Кой го е убил?
— Откъде да знам? — Остерман сви рамене. — Това е Борнео. Калимантан — наречете го както искате. Последната загадка в света. Там още има племена, които колекционират мумифицирани човешки глави. Правят броеници от човешки зъби и ги закачат под стрехите на колибите си. Нощем зъбите дрънчат като вятърни чанове. Чувал съм ги с ушите си. Уей Ян се занимаваше и с търговия на ценни метали покрай другото, беше и контрабандист. Имаше си вземане-даване с племенните златотърсачи от вътрешността — така наречения хутан, или дълбоката джунгла — работеше и с пеньелудуп, контрабандистите. Може да го е затрил всеки от тях, защото редовно ги мамеше и това не беше тайна за никого.
— Но вие знаете от кого е взел златната фигурка, нали? — попита Хансън.
— От контрабандист на име Ло Чан. Наполовина китаец, наполовина бог знае какво.
— А Ло Чан откъде я е взел? — попита Фин.
— Уей Ян не знаеше. Онзи не му казал.
— Или не е пожелал да му каже.
— Да — съгласи се Остерман.
— И къде да намерим този тип Ло Чан? — попита Хансън.
— Корабът му се казва „Педанг Емас“. Върти се около Кампонг Сугут и редовно пътува до Замбоанга. Занимава се и с пиратство покрай другото. Сигурно и в момента е някъде между двете точки.
— Къде е Кампонг Сугут? — попита Фин.
— Близо до Лабук Бей в море Сулу — отговори Хансън. — Под плитчините Тегепил при устието на река Сугут. Шън живее там с една жена, Чай Куин Ма. Тя ръководи един от бордеите му. Прилича на коза с рокля. Разпознава се отдалеч.
Намериха друго водно такси, прекосиха просторния залив и се върнаха в Лабуан Сити. Завариха всички на борда на „Кралицата“ — Лабуан не беше особено привлекателен, ако не се интересуваш от незаконен секс или офшорно банкиране. Тоши приготвяше нещо вкусно в кухнята, а Елиша Санторо ги чакаше в кабината с щурвала с разгънати на таблото карти.