Евангелието на Луцифер

— Още по-лесна работа — ухили се Пикс. — Но първо снимките. — Изправи се и ги поведе съм задната част на къщата.

Озоваха се в Г-образен коридор, водещ към спалнята, който служеше като библиотека, но вместо да продължи напред, Пикс се спря на ъгъла и извади една книга от библиотеката. Чу се тихо прещракване и панел от библиотеката се отвори като врата.

— Сезам, отвори се! — усмихна се Пикс и се дръпна, за да влязат, след което ги последва и затвори замаскираната врата.

Фин огледа тайната стая. Беше голяма и без прозорци, обзаведена с работни плотове край стените и лавици над тях. Върху лавиците бяха подредени десетина папки, грижливо надписани, с цветни обозначения, а в единия ъгъл бяха строени шест плоски монитора. Под тях върху метални стойки един до друг стояха черните сървъри, които мигаха със зелените си лампички. По плотовете имаше най-различна техника — от скенери до фотографски масички с осветена повърхност и няколко много професионални на вид цветни принтера. В дъното покрай стената имаше сложен пулт „Лайтуъркс“ с три екрана за монтаж на игрални филми.

— Отнасяте се твърде безгрижно към тайните си — отбеляза Хилтс. — Ами ако бяхме ченгета?

— Но не сте — отсече Пикс. — Ако бяхте, досега Артър да ви е очистил. Освен това той ме предупреди за посещението ви, но и да не беше го сторил, щях да го знам от мига, в който свихте от главния път — усмихна се той, без да се засегне от забележката на Хилтс. — И едва ли щях да ви черпя с кафе и кроасани. — Той сви рамене и кимна към пулта. — Нещо повече, имам напълно законно регистрирана фирма за монтаж на филми и в тази стая няма нищо уличаващо ме в престъпление, освен в паметта на компютрите, но мога да изтрия всичко, преди което и да е ченге да е прекрачило прага на тази стая.

Хилтс смръщи вежди.

— Не го чух да ви се обажда.

— Изпрати ми съобщение по мобилния от Моден. Предполагам, че сте имали малко неприятности там.

— Така е. — Вниманието на Хилтс изведнъж бе привлечено от голям фотоапарат, монтиран на професионален триножник, опрян на стената, с насочен към вратата обектив. — Това е „Камбо Уайд“ DS с дигитални лещи, трийсет и пет милиметров „Шнайдер“ и средноформатен „Фейз Уан“ Р25. — Очите му се разшириха. — Около трийсет бона, нали?

— По-скоро трийсет и пет — уточни Пикс. — Почти най-скъпото автоматично щракало, което може да се намери.

— Не бих го нарекъл автоматично щракало — отбеляза Хилтс.

На Фин апаратът й изглеждаше като лещи от дебело стъкло, прикрепени към плосък метален квадрат. Изобщо не приличаше на фотоапарат.

— Правителството използва подобна дигитална техника — обясни Пикс. — В момента така правят паспортите, поне в Щатите и Канада. Опростено е до минимум. Вместо снимките да се лепят и ламинират, те са дигитализирани и топлинно отпечатани директно на страницата.

— Това сигурно усложнява работата ви — изрече Хилтс.