Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Добър въпрос, скъпи приятелю. Добре ли си?
— Дребно порязване от скока през прозореца. А ти добре ли си?
— Да, но ме е яд, че не отнесох главата на онзи тип.
— Сериозно, как са стигнали дотук?
— Както и ние. Поели са по следата на „Летящият холандец“. Онова, което бих искал да науча, е какво се надяват да намерят.
— Ако не са откачалки като Марк и Ерик, със сигурност не се надяват да намерят съкровището на Деверо.
— Никога няма да научим. Копираното изображение изгоря в кухнята, а аз предадох дневника, или каквото беше, на Рониш.
Макс бръкна в джоба на якето си, извади нещо и почука с него по ръката му.
— Докопах го, докато свалях стареца на земята.
— Иде ми да те разцелувам.
— Изчакай първо да се избръсна, за да ти остане хубав спомен. Е, какво ще правим сега?
Докато Макс беше упорит като магаре, готово с глава да пробива стени, Кабрило беше онзи, който измисляше плановете. Той бе наясно каква трябва да е следващата им стъпка в мига, когато запрати откопираното изображение в огъня, разгарящ се в кухнята. Всъщност, ако трябваше да е честен, беше го разбрал в мига, когато видя аржентинския майор на прага на Рониш.
— Всъщност е много просто — отговори той и вдигна глава, за да може дъждът да измие вкуса на барут от устата му. — Двамата с теб ще разкрием загадката на шахтата на остров Пайн.
13.
Група от петима латиноамериканци, при това единият ранен, би направила впечатление в малко градче като Форкс или Порт Анджелис, затова Еспиноза и неговите хора бяха принудени да се върнат в Сиатъл. Техният прострелян в хълбока другар страдаше мълчаливо по пътя дотам. Едва когато стигнаха в западналия хотел в покрайнините, можаха да се погрижат за раната. Куршумът беше излязъл, без да нарани вътрешностите, така че, ако не развиеше инфекция, раненият щеше да се оправи. Натъпкаха го с антибиотици и обезболяващи плюс половин бутилка бренди.
Еспиноза се върна в стаята, която споделяше с Раул Хименес, извини се на приятеля си и включи сателитния телефон. Беше неспокоен, защото не знаеше как ще реагира баща му на обаждането.
— Докладвай — нареди генералът вместо поздрав, защото без съмнение беше разпознал номера.
Еспиноза се поколеба, много добре знаеше, че компютрите на Националната агенция по сигурност следят всички безжични обаждания в света и внимават за ключови думи.
— Сблъскахме се с конкуренция. Същият човек, когото видях преди няколко дни.
— Не бях сигурен, че ще проявят интерес, нито очаквах да реагират толкова бързо — отбеляза генералът. — Какво се случи?
— Мишената стана косвена жертва и един от хората ми беше ранен.
— Твоите хора не ме интересуват. Научи ли нещо, или отново ме предаде?
— Спасих един документ — отговори Еспиноза. — Мисля, че американецът искаше да го унищожи, защото преди да избяга, направи опит да го хвърли в огъня. Обаче ние влязохме в къщата, преди да бъде повреден. Ти каза, че е възможно да намерим доказателства, че мишената знае нещо за Китай, така че щом видях картината на кухненския под, веднага я грабнах. Прилича на копирано изображение. Натривка, както семействата копират надгробни паметници на оризова хартия. Изобразен е някакъв залив, но не е посочено място. Има някакви фигури по него, които приличат на йероглифи.
— Китайски? — попита нетърпеливо генералът.
— Така мисля.
— Прекрасно. Ако води там, където смятам, ще променим света. Успя ли да говориш с мишената?
Еспиноза-старши не беше обяснил по следите на какво е, но одобрителните му думи накараха сина му да се надуе от гордост.
— Когато влязохме, вече беше умрял. След това изгорихме къщата до основи. Съмнявам се, че ще проверят трупа за някакви наранявания, така че сме чисти.
— Къде сте сега?
— В Сиатъл. Да се връщаме ли?
— Не, още не. Тази нощ искам да ми изпратиш копието. — Генералът замълча. Явно преценяваше рисковете. След това попита:
— Какво мислиш, че ще направи конкуренцията?
— Зависи дали са изтръгнали някаква полезна информация от мишената. Проверих предния капак на джипа им, когато стигнахме при къщата — беше още топъл. Така че не може да се пристигнали много преди нас.
— Били са достатъчно заинтересувани, за да се свържат с мишената — каза, генерал Еспиноза по-скоро на себе си. — Дали ще продължат, или вече им стига?