Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Отнесе го една китайска канонерка в дните на безразсъдната ми младост.
— Не думай. Момчета, искате ли по една бира?
Преди да отговорят, комарникът изскърца и някой почука на вратата.
Кабрило погледна с тревога към Макс. Не беше чул двигател на кола, но може би го беше пропуснал заради блъскащия по къщата дъжд. Пък и защо едно гневливо старче като Джеймс Рониш да няма още един посетител тази вечер?
След това си каза да се отпусне. Не бяха в акция, бяха дошли да споделят малко информация с безобиден възрастен човек, който живееше насред пустошта. Макс беше прав. Наистина се нуждаеше от смяна на обстановката.
— По дяволите! Сега пък какво има? — изръмжа Рониш и се протегна към дръжката на вратата.
Инстинктите на Хуан забиха тревога. Нещо не беше наред. Преди да успее да го спре, старецът отвори вратата. Един мъж стоеше на дъжда, а мокрото му лице лъщеше на светлината на лампата над прага.
Новодошлият и Кабрило веднага се познаха и докато единият се поколеба за част от секундата, другият реагира.
Хуан беше благодарен, че носи глок. Той нямаше от обичайните предпазители, които да го забавят. Измъкна оръжието от кобура под мишницата и стреля покрай рамото на Рониш. Куршумът уцели касата на вратата и откърти доста голямо парче.
Аржентинският майор, когото Хуан беше заблудил в лагера на секачите, се скри от поглед. Трясъкът на автоматичния пистолет беше оглушителен в малкото фоайе, но Хуан успя да чуе гласове отвън.
Майорът не беше сам.
Кабрило се хвърли напред и затвори вратата. Бравата бе от най-евтините, произвеждани някога, но въпреки това заключи.
Макс сграбчи смаяния Джеймс Рониш така, че паднаха на земята. Кабрило се промъкна приведен в кухнята и изгаси лампата. След това се върна в дневната, бутна лампиона на земята и крушката се пръсна със силен пукот. После изключи телевизора и старата къща потъна в мрак.
— Какво става? — изстена Рониш.
— Безразсъдната ми младост отново ме преследва — измърмори Хуан и за допълнително прикритие преобърна един изяден от молците диван.
Секундите минаваха. Хенли помогна на възрастния мъж да мине зад импровизираната барикада и попита:
— Колко са?
— Най-малко двама — отговори Хуан. — Този на вратата е офицер от Девета бригада.
— И аз предположих, че не продава парфюми.
Панорамният прозорец се пръсна сред поредица изстрели. Тънките стени на къщата не можеха да задържат куршумите и по тапетите започнаха да се появяват димящи дупки. Куршумите прелитаха през хола и вероятно спираха едва в дърветата зад градината на Рониш.
— Това са пушки — отбеляза Макс, който също бе извадил пистолета си, но го гледаше със съмнение. Врагът ги превъзхождаше и числено, и по огнева мощ.
— Имаш ли някакви оръжия? — попита Хуан.
Старецът отговори бързо:
— Да, имам една пушка на масата до леглото и още една в килера. Празна е, но патроните са на горния рафт под няколко бейзболни кепета. Последната врата отляво.
Преди Кабрило да успее да вземе оръжията, аржентински куршум улучи една от кислородните бутилки на Рониш и разкъса дебелата стомана. За техен късмет кислородът не избухна, но деветкилограмовата бутилка излетя във въздуха като ракета. Стовари се върху масата в трапезарията, строши единия й крак и тя рухна под тежестта на старите списания. Бутилката се удари в дивана толкова силно, че го тласна върху мъжете. Накрая отскочи, проби дупка в дървената стена и падна на пода. Там започна да се върти като пумпал, докато не излетя и последният кислород.
Хуан знаеше какъв късмет са извадили. В зависимост от мунициите, с които ги обстрелваха, кислородната бутилка можеше съвсем лесно да избухне и да сложи началото на верижна реакция с дузината и повече бутилки до нея. Намираха се в смъртоносен капан.
— Забравете пушките — подвикна Хуан. — Трябва да се измъкнем от тук.
— Няма да успея — простена Джеймс. Дишаше тежко, но въздухът не му стигаше. — Имам нужда от кислорода. Без него няма да оцелея и пет минути.
— Ако останем тук, няма да оцелеем и пет секунди! — извика Кабрило, макар да осъзнаваше, че Джеймс Рониш е прав.
Стрелбата отвън започна да утихва, аржентинците се прегрупираха след първите трескави мигове на престрелката. Явно искаха Рониш жив. Хуан знаеше, че не са ги проследили до Вашингтон, затова предположи, че са следвали същите оскъдни трохи информация като тях. Това означаваше, че знаеха нещо за съдбоносния полет на „Летящият холандец“, което той не знаеше. Информация, която само Джеймс Рониш притежаваше. Беше сигурен, че тя няма нищо общо с пиратското съкровище на Пиер Деверо.