Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Хайде, идвайте. — Но в същия миг един мъж изскочи от храстите, като крещеше и размахваше дълъг нож:
— Казах ли ви, че забелязах следи! Два изтърсака! Но жените са млади!
Друг мъж се обади отзад, но гласът му бе заглушен от вика на Миранда:
— Влизайте бързо!
Жената грабна децата си, по едно във всяка ръка, и се втурна в пещерата. Миранда измъкна от пояса си дълга кама и зачака. Вторият мъж също излезе от храстите.
Приличаха на обикновени наемници. Първият носеше парцалива дреха с къси ръкави върху ръждива плетена ризница. Вторият бе висок, облечен в тежък плащ, срязан при раменете, понеже очевидно му беше тесен.
Миранда изчака, докато двамата се приближиха.
— Какво ще правиш с това — изръмжа вторият и посочи камата й.
— Махни това, момиче — каза първият с нервна усмивка. — Ако не ни създаваш проблеми, ще се държим добре с теб. Но може да станем и лоши.
Миранда изчака първия да се приближи достатъчно, за да се опита да я хване, после пристъпи крачка напред, по-бързо отколкото той очакваше, и заби камата в гърлото му.
Мъжът рухна и Миранда измъкна камата. Вторият мъж отскочи стреснат назад.
— Хей! — извика изненадано той. Движеше се със завидна пъргавина и това го правеше опасен враг, независимо от опърпания му вид. Сабята му изсвистя от ножницата и той атакува. Миранда отстъпи.
Чу се чаткане на подкови и мъжът изкрещя:
— Насам!
Чу се ответен вик и Миранда тихо изруга. Не успяваше да го нападне, а той войнствено я обикаляше. Сабята му блесна във въздуха — той замахна и за секунда откри едното си рамо. Тя заби камата, но острието се хлъзна по бронята му.
Той се засмя и стовари мощен удар, предназначен да отнесе главата й, но тя се отдръпна навреме и докато острието на сабята разсичаше въздуха, заби камата в незащитеното му гърло.
Мъжът изкрещя и се преви на две. Ако се съдеше по изригналия кървав фонтан, артерията бе срязана дълбоко и наемникът щеше да умре всеки момент.
Тропотът на приближаващите се коне подсказа на Миранда, че разполага с броени минути и трябва да действа бързо. Тя изтича в пещерата и коленичи пред жената елф.
— Как се казваш?
Жената, приведена над двете си деца, отвърна:
— Елиа.
— Мога да ви спася, но не мога да ви заведа при джешанди. Ще дойдеш ли с мен?
— Какъв избор имам? — каза жената. Вече чуваше конниците, които излизаха на полянката.
— Никакъв — отвърна Миранда, наведе се над Елиа, като че ли я прегръщаше, и сложи ръце на главите на децата. После изведнъж всичко около тях се завъртя и потъна в мрак.
Миг по-късно вдишаха свеж въздух. Беше топла нощ. Жената преглътна и каза:
— Ама какво…
Миранда се отпусна на влажната земя.
— Ние сме… — започна тя и й стана ясно, че не може да се ориентира.
Елиа гледаше как Миранда се бори с объркването от внезапното преместване в пространството. Бяха се озовали на широка поляна, обградена от редки дървета, през които течеше широк поток. Веселият звук на водата, плискаща се между камъчетата, беше в чудновато противоречие с току-що заглъхналите предсмъртни викове на умиращите мъже.
Елиа стана и пристъпи към Миранда, за да й помогне да се изправи. Тъмнокосата жена разтърси глава, за да дойде на себе си.
Вниманието им бе привлечено от съскащ звук в далечината и двете вдигнаха глави. В нощното небе се появи слаб зеленикав отблясък; после се превърна в светла точка.
— Бързо във водата! — изкомандва Миранда и Елиа без колебание сграбчи двете си деца и се хвърли във водата. Реката беше плитка, но течеше бързо и тя трябваше да се бори с течението.
— Не се обръщай — викна Миранда и Елиа се подчини и клекна до кръста в потока. Двете момченца мълчаха — дори не изпискаха от студената вода.
Оглушителният звук стана още по-силен и двете момчета се сгушиха в майка си, сякаш търсеха спасение от него. Звукът наистина направо пукаше тъпанчетата и децата не можеха повече да го понасят и започнаха да хленчат.
Разтърсваща експлозия хвърли Елиа напред и за един момент тя се ужаси, че ще изпусне децата. Водата ги заля, но тя успя да застане на колене. Момчетата плюеха и кашляха.
Тласъкът бе завъртял Елиа и сега тя виждаше Миранда. Ослепителна оранжева светлина се стрелна от небесата — дълга енергийна лента, която обви младата жена. Миранда вдигна ръце, като че ли се бореше с яростните енергии. Внезапен горещ повей блъсна Елиа и почти опърли главата и раменете й, които се подаваха над водата. Миранда рязко вдигна ръце и се появи мрежа от бяла енергия, оцветена по краищата с червено, която започна да обхваща колоната оранжева светлина, като я тласкаше назад към източника й. След миг стана толкова искрящо бяла, че не можеше да се гледа. Елиа се гмурна под водата, като прикри колкото можеше децата от лъхащата горещина и ги повлече към другия бряг. Внезапно две силни ръце я измъкнаха от реката.