Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Като хълцаше и плачеше, жената каза:
— Хващат бебетата за крачетата и…
— Стига — каза Миранда. Гласът й, макар и твърд, беше изпълнен с мъка. — Стига — повтори, като не обръщаше внимание на влагата в очите си — пред нея отново оживя гледката на изгорените деца. — Знам всичко.
После изведнъж разбра кой стои пред нея. Очите на жената бяха разширени от ужас, но и при нормални условия биха били доста големи. Ушите й бяха сплеснати и скрити под руси къдрици и нямаха долна месеста част.
Миранда погледна децата; бяха близнаци. Очите й се разшириха невярващо и тя попита:
— Ти си от тези, които наричат „дълговечните“?
— Да — каза жената.
Миранда притвори очи и поклати глава. Нищо чудно, че жената за малко да я победи. Тези същества, познати на човешкия свят като елфи, рядко раждаха и децата обикновено растяха десетилетия отделно от родителите си, докато стигнат пълнолетие. Елфите живееха по няколко столетия и смъртта на едно дете за тях беше много по-ужасна, отколкото човек можеше да си представи, но сред народа на еледел, както те сами се наричаха, близнаците бяха нещо почти нечувано. Убийството на тези две малки момчета щеше да бъде за един елф трагедия, която хората въобще не биха могли да си представят.
— Знам от какво се плашиш — каза Миранда.
— Цялото село беше изклано — каза жената. — Бях взела децата в гората да търсим храна; трябваше да се върнем вечерта. Мислех да идем при джешандите и да потърсим убежище при тях.
Миранда кимна. Джешандите бяха елфи и сигурно щяха да приютят жената.
— Мислехме, че нашествениците ще дойдат чак след няколко дни. — Очите й отново се насълзиха. — Мъжът ми…
Миранда огледа ръката си. Раната беше спряла да кърви и за нея напомняше само един розов белег.
— Ако е останал в селото, сигурно е мъртъв — каза тя. — Съжалявам. — Знаеше колко кухо звучи това.
Изведнъж жената елф си възвърна спокойствието и рече:
— Тогава трябва да защитавам децата си сама.
— Проклятие — каза Миранда. — Ако успеем да се промъкнем през тази банда убийци, може би ще мога да ти помогна. — Погледна малките момчета и видя, че я гледат с огромните си очи. Бяха четири-пет годишни и тяхната раса щеше да ги брои за деца още поне три десетилетия и нямаше да ги признае за възрастни, докато не измине поне столетие. Но независимо по какъв стандарт — човешки или елфски, — те бяха красиви дечица. Миранда примирено поклати глава и промълви:
— Ще спася децата ти.
— Как?
— Тръгвай с мен и мълчи.
Миранда закрачи напред. Жената и двете деца я последваха. Миранда можеше само да се надява, че разполагаха с легендарните горски умения, присъщи на тяхната раса — но тези тримата бяха селяни и не бяха свикнали с извънредни обстоятелства. Все пак утешителното беше, че крачеха много по-безшумно от човешките създания.
Тръгнаха нагоре по пътеката, която излизаше от селото и водеше към гората. Миранда водеше уверено. Вървяха така около час, после тя попита:
— Има ли наблизо място, където да си починем?
— Малко по-нагоре има полянка — каза жената, — а в другия й край има малка пещера.
Миранда кимна и отново насочи вниманието си към околността. Нашествениците сигурно обикаляха наоколо и търсеха оцелели. Малки села като това не предлагаха значителни ценности и ако имаше няколко жени на подходяща възраст, за да доставят развлечение на мъжете, командирите щяха да изпратят част от мъжете да патрулират просто за да избегнат спречкванията кой да ги изнасилва пръв.
Жената все по-трудно водеше уморените момчета и след малко Миранда се наведе и взе едното. Майката кимна и взе другото, така че да могат да ускорят крачка. Миранда знаеше добре, че всяко силно уплашено дете по-скоро би мълчало, отколкото да плаче, а тези двама малчугани бяха сериозно изплашени. Подчинявайки се на внезапен импулс, тя целуна момчето и разроши косицата му.
Докато се промъкваха внимателно през дърветата, чуха конски тропот. Спряха и изчакаха, докато ездачите се отдалечат. Стигнаха до един гъсталак, провряха се през преплетените храсти и излязоха срещу зеещия отвор на пещерата.
— Тук е безопасно — каза жената.
— Чакай — каза Миранда, остави момченцето на земята и влезе в тъмнината, като използваше магическите си изкуства да вижда в мрака — пещерата беше празна и свидетелстваше за чести посещения на хора, и поради това едва ли някое животно би я използвало като бърлога. Върна се и каза: