Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— А къде са Петте сестри? — полюбопитства Блейс, когато Дахно най-накрая млъкна.
Онзи стреснато го погледна.
— Нима си спомняш? Виж сега, освен тази жена, която вече ти показах, те никога не се събират и петимата тук. Но днес присъствува и още един от тях — погледни най-крайния ред вдясно. Там е седнал един плешив човек с голяма бяла брада, облечен в делови костюм. Това е брат Уилямс от Църквата на Правоверните. А петимата се събират заедно само ако се обсъжда някой изключително важен закон, който директно ги засяга. Тогава всички заедно могат да окажат съществено влияние върху резултата от гласуването.
Присвивайки очи срещу силната светлина, Блейс успя да открие човека, за който му говореше брат му. Тъкмо се канеше да му зададе още няколко въпроса, и видя, че някакъв човек се задава по коридора на галерията, а после свърна по пътеката към тях.
— Побързай, по-добре да изчезваме — тихо му пошепна Дахно.
Те станаха и излязоха в коридора, който беше облицован със същия тъмен камък, но понеже не се осветяваше така, както залата, изглеждаше почти нормално. В момента беше почти празен, ако не се смяташе един нисък и доста пълен човек, който се размина с тях, когато излизаха от галерията. Но не бяха направили и няколко крачки, и отзад се дочу вик.
— Аренс! Тук ли сте? Почакайте малко! Аз непременно трябва да говоря с вас!
Дахно въздъхна и се обърна, Блейс също. Към тях се приближаваше същия човек, с който току-що се бяха разминали. Беше облечен в нещо като шотландска пола, изпод която забавно се подмятаха косматите му колена. Освен полата, костюмът се състоеше от риза и съвсем нормално сако. Една черна барета едва се крепеше на рошавите му тъмни коси.
Без да обръща внимание на Блейс, той направо се нахвърли върху Дахно.
— Вие нямате никакво право да стъпвате в тази зала! — разкрещя се той. — Ще видите вие! Ще намерим начин да ви забраним да посещавате Палатата!
— Много съжалявам, ако сме ви попречили — каза Дахно.
— Всъщност изобщо не съжалявате! Вие сте един от тези, които са отхвърлени от Бога и въобще не сте способни да съжалявате за каквото и да било! — още по-гръмко изкрещя дебелия. Той мярна Блейс и изведнъж стреснато попита. — А този пък кой е?
— Това е брат ми, Блейс Аренс. Освен това е и мой партньор в бизнеса — обясни Дахно.
— Да се маха и той тогава! Всеки, който е свързан по някакъв начин с вас и дори само да ви познава, няма право да стъпва тук! — След тези думи той рязко се врътна и продължи натам, накъдето се беше запътил преди.
Дахно погледна Блейс и се усмихна.
— Както виждаш, имам си и врагове. А сега дай да отидем до офиса, искам да видя какво става там.
Те се запътиха към офиса на Дахно — за първи път, след онзи дълъг уикенд преди няколко години. Но на Блейс му се стори, че си е тръгнал оттук едва преди пет минути. Същите две жени седяха зад същите затрупани с книжа маси. Те внимателно ги преглеждаха, вземайки си бележки, а част от тях хвърляха — Блейс забеляза, че някои направо отиваха в едно специално устройство, където за секунди се превръщаха в пепел.
Дахно се упъти към следващата врата, но Блейс изведнъж се обърна, приближи се към най-близката маса и започна да разглежда планината от още непрегледани писма.
— Дахно Аренс! — възкликна нещастната служителка, опитвайки се да скрие с ръце двете купчини писма.
Блейс погледна Дахно, който ехидно се ухили в отговор.
— Всичко е наред, Ара — произнесе той. — Нима сте забравили? Та това е моят доведен брат и нов бизнес партньор. Нека да погледне.
Заинтригуван, Блейс започна да прехвърля писмата. Всички бяха написани на някакъв код. Той бегло прегледа пачката писма в ръката си, после ги остави на мястото им, усмихна се на Ара и тръгна след брат си, който вече влизаше в кабинета си.
Дахно седна зад голямото бюро, на което бяха наредени старателно подредени купчинки с книжа, почти толкова високи, колкото и онези при секретарките. Блейс седна на едно от меките кресла.
— Изчакай минутка — каза Дахно.
Блейс седеше и наблюдаваше как брат му започна бързо да преглежда книжата. Е, той не можеше да чете толкова бързо, колкото Блейс, но всъщност четеше само най-важното. Като свърши, Дахно се отпусна назад в креслото и натисна едно копче на пулта на комуникатора.
— Всичко е наред, Ара, можете да дойдете и да вземете всичко.
Влезе същата служителка и като събра книжата от бюрото му, усмихна се вежливо на Блейс и си излезе. Дахно се надигна.
— А сега бих искал да станеш един от моите студенти.
Те излязоха и белия оувъркар се понесе по улиците, които бяха вече доста оживени от следобедния поток коли, и накрая стигнаха до познато на Блейс място — жилищния блок в един доста западнал квартал на града. Минаха по всички стаи, но намериха обитателите им едва в спортната зала, където те се обучаваха на бойни изкуства под надзора на тих смугъл човек, висок пет фута и девет дюйма. Независимо от ниския си ръст, той изглеждаше доста силен физически.