Лъвовете на Ал-Расан

Граф Гонзалес се размърда неспокойно, но суровият поглед на краля го накара да застине. Слънчевите лъчи се промъкваха през листата на дърветата и изпъстряха поляната с тъмни и светли петна.

— Същевременно — продължи Рамиро — сер Родриго не е имал право да наранява Гарсия де Рада, след като последният се е предал. Такава постъпка не подобава на човек с неговото положение и потекло.

Кралят се поколеба и се размърда върху дънера. Родриго Белмонте го гледаше с вдигната глава и чакаше. Рамиро срещна погледа му.

— Нещо повече — продължи той тихо, но решително. — Публичното обвинение, което той е отправил към покойния, засягащо смъртта на моя непрежалим брат крал Раймундо, е клевета, уронваща достойнството му на благородник и кралски офицер.

Мъжете на поляната затаиха дъх. Засегнатият от Рамиро въпрос заплашваше самото му оставане на престола. Внезапната смърт на брат му така и не бе получила задоволително обяснение.

Сер Родриго не помръдна, не изрече нито дума. Изражението му беше непроницаемо, само свитите вежди подсказваха, че обмисля съсредоточено чутото. Рамиро взе от дънера нов свитък.

— Тук се описва нападението върху жени и деца в имението Белмонте и убийството на човек, който е свалил оръжието. — Крал Рамиро се загледа за миг в пергамента. — Гарсия де Рада официално се е предал в Орвила и се е съгласил да плати откуп, чийто размер да бъде определен от съда. Дал е дума да се върне тук, в Естерен, и да изчака решението на кралския съд. Вместо това той безразсъдно лишава наше укрепление в таграта от всякаква защита, за да предприеме на своя глава нападение на имението Белмонте. За тази негова постъпка — тихо и замислено каза кралят на Валедо — щях да наредя публично да го екзекутират.

Сред дърветата се надигна ропот. Подобна демонстрация на власт беше нещо ново и нечувано. Рамиро продължи невъзмутимо:

— Дона Миранда Белмонте д’Алведа е слаба жена, оставена сама, без защитници, която се е бояла за живота на децата си, след като имението е било нападнато от въоръжени мъже. — Кралят взе друг документ от дънера и го погледна. — Тук имаме показанията на свещеника Иберо, че сер Гарсия изрично е заявил пред дона Миранда, че целта му е не просто да им отнеме конете, но и да отмъсти на нея и на синовете й.

— Този човек е слуга на Белмонте! — рязко изрече конетабълът. Прекрасният му глас вече не беше така добре овладян, както в началото.

Кралят го погледна и онези, които видяха този поглед, внезапно си спомниха, че Рамиро не е просто наследник на трона, но и воин. Мъжете вдигнаха чашите си и отпиха замислено.

— Не съм ви дал думата, граф Гонзалес. Ние специално обърнахме внимание на обстоятелството, че никой от оцелелите хора на брат ви не е отрекъл това твърдение. Всъщност всички го потвърждават. Всичко говори за това, че нападението не е било насочено към пасищата, където са се намирали конете, а към самото имение. Ние сме в състояние да си направим съответните изводи, особено когато са подкрепени от клетвата на божи служител. Като се знае, че брат ви вече е нарушил думата си, нападайки имението, отсъждаме, че дона Миранда — уплашена, беззащитна жена — не може да бъде осъждана, задето с това убийство е защитила децата и имуществото на съпруга си.