Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Предвид тези коментари, нищо чудно че епископите са решили да отстранят това и други подобни
евангелия. В тях Мария Магдалина не само била представена като исторически по-значима фигура,
отколкото било приемливо за тяхната мъжка институция, но и била в явно разногласие с Петър, който се
смята за първоосновател на Римската църква. Наследниците-деспосини на Иисус и Мария Магдалина били
най-сериозната заплаха за имперската машина и въпреки постоянно издаваните императорски декрети за
тяхното преследване и унищожаване наследниците на фамилията и тяхната назарянска църква все още
имали силно влияние.
При разглеждането на дузина евангелия и текстове на Картагенския събор тези документи и други
като тях попаднали в един и същи кюп. В тях Мария Магдалина била наричана съпруга на Иисус, съобщава
се, че я ецелувал често и я е обичал повече от другите. Наричали я “апостол над апостолите”, проницателна
ясновидка, която стояла далеч по-високо от другите; жената, която знаела всичко и чието сърце било
обърнато повече към Царството небесно, отколкото към сърцата на братята и. И най-важното, когато
ревнивите апостоли попитали Иисус защо я обича повече от другите, той им отвърнал с лекция за
значимостта на брака!
За имперскатацърква имало само един начин да потулят тези ръкописи. Епископите трябвало да
изфабрикуват нов документ за обществено ползване – стратегически организирана, официална и
задължителна книга за Вярата, в която те да не са включени. Така се родил Новият завет.
ЖЕНИТЕ И ЦЪРКВАТА
ВЪПРОСЪТ ЗА ДАТИРАНЕТО
Любопитен факт за евангелията от Новия завет е, че макар вобщи линии да разказват една и съща
история, те невинаги са единодушни, както би могло да се очаква. Забелязва се своеобразие в някои
моменти, например сватбата в Кана или възкресението на Лазар, но ако бъдат извадени от уравнението,
основната история за живота и злополучната мисия на Иисус изглежда еднаква във всичките евангелия. И
въпреки това има доста несъответствия в начина, по който са предадени някои биографични факти.
Добър пример за разликите между евангелията се съдържа още в самото начало – раждането на
Иисус присъства само в две от тях. Марко изобщо не споменава за това събитие, докато Иоан се спира
съвсем мимоходом на него. Темата е разгледана в пълнота само при Матей и Лука, но техните времеви
рамки се различават доста.
В Матей 2:3 раждането на Иисус е поставено по времето на цар Ирод от Иудея. По-късно, в 2:22, се
пояснява, че синът на този цар се е казвал Архелай, та разбираме, че Ирод, за когото става дума, е всъщност
Ирод I Велики, който е починал в 4 г. сл. Хр.
Лука 2:1-2 дава алтернативна хронология, като твърди, че Иисус е бил роден в годината, когато
император Август е направил преброяването на иудеите, а Кириний е бил управител на Сирия. В
“Иудейски древности” от I в. е записано, че римският сенатор Кириний нистина е направил данъчно
преброяване на иудейското население по заповед на Цезар Август. Това е единственото документирано
преброяване за региона и е станало в последната година от царуването на сина на Ирод Велики, Ирод
Архелай, а той е детрониран през 6 г. сл. Хр.
В евангелията Ирод Велики и Ирод Архелай са наричани просто “Ирод”, сякаш става дума за една и
съща личност. По-нататък същото име се използва и за Ирод Антипа от Галилея, Ирод Агрипа I от Иудея,
Ирод Агрипа II и Ирод от Халкис. Следователно трябва доста внимателно да се вгледаме в хронологията на
евангелията, за да разбираме за кой точно Ирод става дума в даден момент.
Що се отнася до раждането на Иисус, получаваме информацията, че събитието е станало преди 4 г.
пр. Хр. (според Матей) и 6 г. сл. Хр. (според Лука). Това прави минимум девет години разлика и ако не
разполагахме със свитъците от Мъртво море, едва ли щяхме да знаем откъде идва това несъответствие.
Оказва се обаче, че “раждането” ставало два пъти – първия при физическото раждане, а втория при
раждането за общността. Последното е ритуал, символизиращ прераждането. При него церемониално
увивали детето в ленено платно (повиване) и го въвеждали в обществото. Именно това събитие е
документирано в Лука, докато Матей говори за първото, физическото, раждане на Иисус.
Исторически погледнато, в есейската традиция между тези две събития са изминали дванадесет
години. Раждането за общността е предшественик на традицията “бар мицва” (Син на Завета), която от