Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Докато детективите заключваха вратите на тойотата, пийналият Харлан Пенроуд се ядосваше на телефонистката от Англия, която се опитваше да му обясни, че в Лондон е твърде рано, за да го свърже с когото и да било в Бъкингамския дворец.
— Не са ли станали покрай бебето? — попита той. — Що за родители са?
— Много съжалявам, госпожо.
Гласът на Харлан спадна с две октави.
— Не съм госпожа, нито живея сред жени.
— Моля за извинение, сър. Това ли е всичко?
— Пак ще се обадя — предупреди Харлан, после добави: — Знаете ли дали номерът на Вира Лин е вписан в лондонския указател?
— Лин? Как се пише?
— Вира Лин! — извика Харлан. — Та тя е най-великата английска певица! Лична приятелка на кралицата майка. Засрамете се! Между другото, на колко години сте?
— Бихте ли желали да говорите с началниците ми, сър?
— О, каква полза би имало? — рече Харлан, пресушавайки мартинито си. — Щом не знаете коя е Вира Лин, с Англия е свършено. Сигурно ще ми кажете, че Маргарет Тачър е шоугърла? От ония, дето се бият в кал в Сохо.
— Това ли е всичко, сър?
— Да, лека нощ или добро утро — какъвто е случаят там при вас.
Той затвори и си направи още един коктейл с мартини.
Изненада се, когато чу, че на вратата се звъни. Вероятно беше онова копеле Фреди. Харлан се бе зарекъл повече да не го вижда, но… Икономът се приближи до вътрешния телефон и натисна бутона.
— Да? Какво обичате?
— Блекпул и Стрингър. Може ли да поговорим няколко минути?
— Може ли да поговорим — повтори Харлан. — Натиснете вратата, когато чуете бръмчене, господа.
Силуетът на Харлан Пенроуд се бе откроил театрално на прага, докато детективите вървяха към къщата, минавайки през кактусовата градина. Икономът се бе издокарал в бяла кубинска риза, шалче от синя коприна, бял панталон и бели обувки с платформи.
— Съжалявам за безпокойството — каза Сидни, когато Харлан пристъпи към тях и ги поздрави с елегантен жест и ръкостискане.
— Няма защо — рече той. — Току-що говорих с Лондон и онези тъпаци ме отчаяха безкрайно.
— С Лондон?! Англия? — учуди се Ото.
— Да. Често се обаждам там. Няколко пъти се опитвам да ги накарам да оставят съобщение на Вира Лин. Хората в Бъкингамския дворец, които приемат съобщенията, са много мили. Забравих колко рано е там. Всъщност, вече е утре. Трябва да се обадя по-късно. Обаждал съм се на президента Никсън в Пекин. На президента Форд в Корея. На президента Рейгън също в Пекин. Иска ми се да отиде в Москва. Ще ми бъде много приятно да се обадя там.
— И те говорят ли с вас?
— Желаете ли нещо за пиене? Не, не говорят с мен, но знаете ли колко се смайват хората от охраната, когато чуят, че има обаждане от Палм Спрингс? Много пъти съм разговарял с агентите от тайните служби. Винаги предават съобщенията ми на президентите. Не съм се обаждал само на президента Картър. Не обичам демократите. Някой от вас демократ ли е? Извинявам се, ако съм ви засегнал.
— Всички ченгета са републиканци — отговори Ото. — И са за смъртното наказание.
— Да ви налея ли по едно питие? Толкова се радвам, че се отбихте?
— Господин Пенроуд… — започна Сидни.
— Харлан.
— Харлан…
— Харесва ли ви Палм Спрингс? — прекъсна го икономът. — Обзалагам се, че не сте видели филмовите звезди, но те са тук. Джеймс Кан, Сони Боно, Джордж Пепард, Мици Гейнър, братята Габор. Всички живеят наблизо. По-рано идваха и Елвис Пресли, Ред Скелтън, Уилям Холдън и най-великият — Либърис. И, разбира се, всички познават Франк Синатра. Кръстили сме улици на тях.
Коремът на Ото изкъркори силно и Харлан попита:
— Гладни ли сте?
— Толкова съм гладен, че не мога да разсъждавам — отговори Стрингър. — Преди малко се опитах да изям чиния с чили, но вътре имаше паяци, които танцуваха синхронно плуване.
— Ще ви направя сандвичи и ще поговорим.
— Виж какво, Харлан — намеси се Сидни. — Това се превръща в мързелашка ваканция. Не сме свършили никаква работа. Искаш ли да дойдеш в нашия хотел? Ще вечеряме в ресторанта и после ще те изпратим с такси.
— Чудесна идея! — възкликна икономът и започна да се суети. — Само работа, без никакви развлечения, не е…
— Утре ще играем голф, Сидни — заяви Ото.
— Дайте ми секунда да се оправя — рече Харлан. — Веднага се връщам.