Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
От храма на ранина • отекна меден звън.
Разбуди си Кримхилда • девиците от сън
да донесат премяна • и свещ да се намери.
Слуга откри пък Зигфрид • пред тъмните й двери.
С кръв алена просмукан, • бе проснат там надлъж.
Владетеля си в него • не разпозна тоз мъж,
към стаята пристъпи • със свещ в ръка тозчас,
така вестта зловеща • Кримхилда чу тогаз.
С придворните си тъкмо • тя тръгваше към храма.
„Поспрете“ — рече той и • на пътя й застана. —
„Пред дверите ви рицар • лежи убит на пода!“
Кримхилда плач заплака • в горчива изнемога.
Преди да бе узнала, • че Зигфрид там лежеше,
тя спомни си: на Хаген • въпросът всъщност беше
где уж да го предвардва. • И мъка я обхвана.
Подир смъртта му вече • тя безутешна стана.
Внезапно строполи се • безмълвна на земята,
лежеше възнак бледна, • безрадостна горката.
Живота на Кримхилда • дълбока скръб почерни.
Съвзе се с вик, потресъл • придворните й верни.
„Навярно воин“ — подеха — • „лежи там някакъв?“
От болка се застича • по устните й кръв,
мълвейки: „Туй е Зигфрид, • съпругът мой отраден!
Брунхилда го замисли, • извършил го е Хаген!“
Поиска незабавно • да иде при героя.
Главата му повдигна • сама с ръката своя.
Макар окървавена, • тогаз с горчивина
юнака нибелунгски • тя мигом разпозна.
С прискърбие изхлипа: • „Без неговият щит
от меч да е прободен, • лежи сега убит!
Тежко ми занапред, но • узная ли кой пръст
в деянието има, • грози го мойта мъст!“
Придворните девици • ридаеха ведно
с царицата, защото • те помнеха с добро
владетеля свой, дето • погубен бе без време.
Тъй Хаген от Брунхилда • срама реши да снеме.
Кримхилда горко рече • на своите слуги:
„При воините идете • и събудете ги.
На Зигмунд съобщете • вий моята печал,
той Зигфрид да оплача • подкрепа би ми дал.“
Вестител се завтече • със стъпки неспокойни
на Зигфрид при момците — • все нибелунгски воини.
Словата му в ума им • успяха да нахлуят,
но без да ги осмислят, • преди плача да чуят.
Вестителят нататък • при царя стар търчеше.
Храбрецът Зигмунд буден • на одъра лежеше:
подсказало му беше • сърцето вероятно
сина си свиден нека • не чака жив обратно.
„Станете, храбри Зигмунд! • Кримхилда ме помоли
да дойда и ви кажа • тозчас какви неволи
печал в сърце й всяват, • която се налага
ведно с вас да изплаче, • че тя и вас засяга.“
Цар Зигмунд се надигна: • „Кажи какви неволи
красивата Кримхилда • терзаят ли я, що ли?“
Вестителят през сълзи • отвърна: „Ще простите,
владетелят ксантенски, • цар Зигфрид, ах, убит е!“
„Не бива“ — рече Зигмунд — • „да правиш разни глуми
ти с вестите злокобни! • Пред никого тез думи
не казвай, дето някой • уж Зигфрид бил убил,
че няма да прежаля • докрай сина си мил!“
„Щом нямате ми вяра, • ще чуете вий сам
Кримхилда как оплаква • смъртта на Зигфрид там
с придворните девици, • узнали за това.“
Тревога вляха в Зигмунд • зловещите слова.
От одъра направо • със своите сто воини,
понесли меча остър • сред викове нестройни,
той втурна се натам, где • долавяха се вопли,
с дошли хиляда още • там от постели топли.
Щом чуха на жените • те горестта безбрежна,
съзнаха, че пристигат • в одежда най-небрежна,
но болката като че • ума бе помрачила
и стегнала сърцето • с невероятна сила.
Цар Зигмунд до Кримхилда • пристъпи най-отпреде:
„Гостуване злощастно • ни в този край доведе!
Кой мен от чедо, вас от • съпруг току лиши ни
с таз кръвожадна наглост • сред предани роднини?“
„Да знаех само кой е“ — • горчиво рече тя, —
„дори за миг не бих аз • могла да му простя.
Но бих му отмъстила, • и то с каква отрада,
та всеки негов близък • в ридание да страда!“
Перейти на страницу: