Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
Докато още претърсвали там, върнал се детективът, който бил заминал с автомобила. След известно време той пак излязъл на улицата и донесъл от колата две лопати. Двамата детективи се заловили да разкопаят лехата под наблюдението на полковник Легран. Комисарят дошъл в дневната.
— Имате ли нещо против жената да ви претърси?
— Не.
— Не.
Той се обърнал към Лидия.
— Тогава бих желал да помоля мадам да отиде с нея в спалнята.
Щом се качила горе, Лидия веднага разбрала защо полицаите са се бавили толкова дълго. Стаята изглеждала, сякаш разбойници са беснели из нея. Върху леглото били разхвърляни костюмите на Робер и Лидия разбрала, че са били претърсени най-обстойно.
Щом свършил обискът, комисарят задал на Лидия някои въпроси относно костюмите на мъжа й. Не й било трудно да отговори, защото гардеробът на мъжа й не бил богат: два панталона за тенис, два костюма освен онзи на гърба му, един смокинг и един панталон брич. А тя нямала никаква причина да не казва истината. Седем часът минавал, когато претърсването на къщата привършило. Но комисарят още не бил приключил. Той взел несесера на Лидия, който той бил изнесъл от кухнята, и го сложил на масата.
— Ще взема това със себе си, а също и часовника ви, мадам, ако бъдете така добра да ми го предадете.
— Защо?
— Имам основание да предполагам, че тези вещи са крадени.
Лидия го загледала поразена, обаче полковник Легран се намесил.
— Нямате право да вземате тези неща. Вашето нареждане да претърсите къщата не ви дава право дори и най-малкото нещо да изнесете от тука.
Комисарят се усмихнал любезно.
— Напълно сте прав, господин полковник, обаче по мое нареждане моят колега отиде в паркета и донесе необходимото нареждане.
Той махнал с ръка и детективът, който бил ходил някъде с автомобила (чак сега станало ясно с каква цел), измъкнал от джоба си документ и го подал на комисаря. На свой ред комисарят го подал на полковник Легран. Той го прочел и го показал на Лидия.
— Трябва да изпълните нарежданията на господин комисаря.
Тя свалила часовника от ръката си. Комисарят го пъхнал в джоба си заедно с несесера.
— Ако подозренията ми се окажат неоснователни, тези вещи ще ви бъдат върнати естествено.
Когато най-сетне си заминали и Лидия заключила вратата след тях, мадам Берже се запътила бързо през градината. Лидия я последвала. Старата жена ахнала поразена, като видяла в какво състояние се намирала стаята й.
— Кучета такива!
Втурнала се към завесите. Те били захвърлени на пода. Тя надала пронизителен писък, когато видяла, че шевовете били разрязани. Рухнала на земята и обърнала към Лидия разкривеното си от ужас лице.
— Не бой се — казала й Лидия. — Не са намерили банкнотите. Аз ги намерих и ги унищожих. Знаех, че няма да имаш смелост сама да го направиш.
Тя подала ръка на мадам Берже и й помогнала да стане. Старата жена втренчила очи в нея. Досега не били разменили нито думичка върху ужасната опасност, която от четиридесет и осем часа насам занимавала мислите им. Но сега вече настъпил край на мълчанието. Мадам Берже стиснала ръката на Лидия със страшна сила и казала с дрезгав, настойчив глас:
— Кълна се в обичта си към Робер, че той не е убил англичанина.
— Защо говориш така, като знаеш по-добре и от мене, че той го е извършил?
— Ти против него ли ще бъдеш?
— Нима мога да имам такова намерение? Как мислиш, защо щях иначе да унищожа банкнотите? Трябва да си била луда, като си могла да си въобразяваш, че няма да ги намерят. Допускаше ли, че един опитен детектив ще прескочи такова очебийно скривалище?