Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Да. Но какво общо…
- Ние сме първосестри, Ранд ал-Тор, двете с Елейн. Когато я опознаем по-добре, Мин ще се присъедини към нас. Всички неща ще ни бъдат общи.
„Първосестри?” Трябваше да се е досетил, след онова странно обвързване. Вдигна ръка към главата си. „Ще те споделяме”, бяха му казали.
Не стига, че беше обвързан с четири жени, с техните планове, но и три обвързани жени, които го обичаха? Светлина, не искаше да им причини болка!
- Казват, че си се променил - каза Авиенда. - Толкова много ми говориха за това за краткото време, откакто се върнах, че почти започва да ми става досадно да слушам за теб. Е, лицето ти може да е спокойно, но чувствата ти не са. Толкова ли е ужасно да си го помислиш, че си с трите ни?
- Искам го, Авиенда. Би трябвало да се крия, защото наистина го искам. Но болката…
- Ти си я приел, нали?
- Не за моята болка ме е страх. За вашата.
- Толкова ли сме слаби, че да не можем да понесем това, което ти можеш?
Погледът й беше изнервящ.
- Разбира се, че не. Но как мога да желая болка за тези, които обичам?
- Болката ние ще си я приемем - заяви тя и вдигна брадичка. - Ранд ал-Тор, решението ти е просто, макар да се опитваш да го направиш трудно. Избери: да или не. Да те предупредя: или и трите, или никоя от нас. Няма да позволим да застанеш между нас.
Ранд се поколеба, а след това - чувстваше се като пълен развратник - я целуна. Девите - той не беше забравил, че ги наблюдават - зареваха още по-силни обиди, макар че той вече долавяше в тях неуместна радост. Отдръпна се от целувката, а после се пресегна и погали Авиенда по бузата.
- Вие сте проклети глупачки. И трите.
- Значи е добре. Равни сме ти. Би трябвало да знаеш, че вече съм Мъдра.
- Тогава може би не сме равни - каза Ранд. - Едва сега започнах да разбирам колко малко мъдрост притежавам.
- Стига приказки - изсумтя Авиенда. - Сега ще легнеш с мен.
- Светлина! Не си ли малко дръзка? Така ли се правят нещата при айилците?
- Не - отвърна тя и отново се изчерви. - Просто… не съм много опитна с това.
- Трите сте го решили, нали? Коя от вас да дойде при мен?
Тя кимна колебливо.
Той се засмя и я придърпа към себе си. Беше скована в началото, но после омекна в прегръдката му.
- Е, първо отивам да се бия с тях ли? - Ранд кимна към Девите.
- То е само за сватбата, ако решим, че си достоен за сватба, глупако. И ще са от семействата ни, не членове на обществото ни. Ти наистина си пренебрегвал уроците ми, нали?
Той я изгледа отгоре.
- Добре, радвам се, че поне не се налага да се бия. Не съм сигурен колко време имаме, а и се надявах да поспя малко тази нощ. Все пак… - Замълча от погледа в очите й. - Аз… не ми се полага сън, нали?
Тя кимна.
- О, добре. Поне не се налага да се притеснявам, че този път няма да измръзнеш до смърт.
- Да. Но може да умра от скука, Ранд ал-Тор, ако не спреш да дърдориш.
Хвана го под мишницата и нежно, но твърдо го вкара в палатката.
А виковете на Девите ставаха все по-силни, по-оскърбителни и по-ликуващи едновременно.
- Подозирам, че причината е някакъв вид тер-ангреал - каза Певара. Беше се присвила с Андрол в задната стая на един от складовете на Черната кула и не намираше позата им за удобна. Стаята миришеше на прах, зърно и дърво. Повечето сгради в Черната кула бяха нови и тази не беше изключение, кедровите дъски все още бяха сурови.
- Знаеш ли за тер-ангреал, който би могъл да осуетява портали? - попита Андрол.
- Точно за такъв - не - отвърна Певара и се размърда, за да се намести по-удобно. - Но е общоприето, че това, което знаем за тер-ангреалите, обхваща само най-нищожна част от онова, което е било познавано някога. Вероятно има хиляди различни видове тер-ангреали и ако Таим е Мраколюбец, той има достъп до Отстъпниците… които биха могли да му обяснят приложението и построяването на неща, за които можем само да мечтаем.
- Значи трябва да намерим този тер-ангреал - каза Андрол. - Да го блокираме или поне да разберем как действа.
- И да избягаме? - попита Певара. - Нали каза, че напускането ще е лош избор?
- Ами… да - призна Андрол.
Тя се съсредоточи и успя да долови откъслеци от мисълта му. Беше чувала, че обвързването на Стражник позволява съпричастна връзка. Това изглеждаше по-дълбоко. Той беше… да, _наистина_ му се искаше да може да прави портали. Чувстваше се обезоръжен без тях.
- Заради Таланта ми е - каза той с неохота. Знаеше, че рано или късно Певара ще отсее причината. - Мога да правя портали. Поне можех.
- Нима? С твоето ниво в Единствената сила?
- Или липсата му ли? - попита той и Певара успя да долови малко от онова, което мислеше. Макар да приемаше слабостта си, той се притесняваше, че тя го прави неподходящ за водач. Любопитна смесица от самоувереност и притеснение.