Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Нора прибра черепа в найлонова торбичка за образци и я пъхна в раницата си. Стори й се, че долавя нещо предизвикателно в начина, по който Слоун беше протегнала черепа, и за миг се зачуди дали не е било нарочна провокация. В края на краищата, бе ясно, че тя е отлично запозната с правилата за теренна работа. Но после си каза, че изпада в параноя. Спомни си как самата тя веднъж безцеремонно беше измъкнала от пръстта един великолепен фолсъмски връх на копие и всички наоколо се бяха ужасили.
— Какво е HAT? — опърничаво попита Смитбак.
— Съкращение, което означава нулева археологическа травма. Идеята е, че археологическият обект не бива физически да се нарушава. Хора като Арагон смятат, че всяко нарушение, колкото и грижливо извършено или незначително да е, унищожава обекта за бъдещите археолози, които може да открият по-съвършени методи за проучване. Те обикновено работят с артефакти, вече изкопани от други.
— Привържениците на НАТ смятат, че традиционните археолози копаят реликви, вместо да реконструират култури — прибави Слоун.
— Ако Арагон разсъждава така, защо е дошъл с нас? — попита Холройд.
— Той не е абсолютен пурист. Предполагам, че за толкова потенциално важен проект като този Арагон е готов до известна степен да забрави личните си чувства. Струва ми се, че според него, ако някой ще смущава Кивира, най-добре да е той. — Нора се озърна наоколо. — Какво мислиш за тези стени? — попита тя Слоун. — Това не са сажди, а някаква плътна суха материя, като боя. Само че никога не съм виждала помещение на анасазите, боядисано в черно.
— Нямам представа — призна Слоун. Тя извади малка епруветка и зъболекарски инструмент от раницата си. После усмихнато погледна Нора. — Може ли да взема проба? Госпожо председател?
„Не ми е забавно, когато Смитбак ми вика така — помисли си Нора. — Още по-малко от твоята уста.“ Ала мълчаливо кимна и проследи с поглед Слоун, която опитно отлюспи няколко фрагмента в епруветката и я запуши.
Слънцето ниско се спускаше в небето и обагряше дълги ярки ивици по древните стени.
— Да се връщаме — каза Нора. Когато се запътиха към скалния перваз, тя се озърна назад към спиралите на стената зад селището. И потръпна въпреки жегата.
19.
Същата вечер бяха принудени да лагеруват далеч от водоизточник. Конете бяха жадни и до залез слънце членовете на експедицията сериозно бяха намалили водните си запаси. Арагон взе черепа с очакваното от Нора безмълвно неодобрение. Уморени, те си легнаха рано и спаха зле.
Скоро след като потеглиха на другата сутрин, стигнаха до три разклоняващи се тесни каньона. Въпреки внимателното проучване Нора и Слоун не успяха да открият повече следи от древния път — или бяха надълбоко, или пороите ги бяха отнесли. Лаптопът със системата за сателитно позициониране все още не работеше и картата на Холройд не им бе от полза. Данните от радара се бяха превърнали в хаотичен пъстър лабиринт.
Нора не успя да намери и свидетелства, че баща й е минал оттам. Тя знаеше, че в традицията на Франк Уедърил и другите ранни изследователи баща й понякога отбелязва пътя си, като оставя инициалите си и датата на скалите. Ала безпокойството й постоянно растеше, тъй като до този момент не беше видяла каквито и да е надписи от него или други, освен тук-там петроглифи на отдавна изчезналите анасази.
През останалата част от деня се движиха по лабиринт от каньони и навлизаха все по-навътре в този сюрреалистичен свят, който приличаше на пейзаж от сън. Безмълвните каменни тунели говореха за еони на яростни промени: разместване на пластове и ерозия, порои, земетръси. С всеки следващ завой Нора разбираше, че ориентирането й по картата става все по-трудно и несигурно. Всеки тропот на конско копито ги отдалечаваше от цивилизацията, от удобното и познатото, и ги отвеждаше в чуждата земя на загадъчното. Скалните селища ставаха все повече, срамежливо скрити в стените на каньона, далечни и недостъпни. Когато за десети път спря да проучи картата, тя изпита ирационалното усещане, че навлиза в забранена земя.
Привечер бяха толкова изтощени, че вечерята бе импровизирана, студена и мълчалива. Липсата на вода принуди Нора да въведе строги дажби. Принуден да готви „на сухо“ и с мръсни чинии, Бонароти се намуси.
След вечеря групата апатично се събра край огъня. Суайър дойде при тях чак след като за последен път провери конете.
Той седна до Нора и се изплю.
— Утре заран конете няма да са пили вода както трябва от трийсет и шест часа. Не знам още колко ще издържат.