Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Златото на Кивира
Златото на Кивира - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Златото на Кивира

Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:

Това е зло място. Оставете руините на Кивира непокътнати и в забвение. Изгубеният град на анасазите е красиво място да умреш. Нощното небе е обсипано със звезди, наоколо вият койоти, а съкровищата на легендарния град стоят непокътнати.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 172
Перейти на страницу:

Тя протегна ръка.

— Вие трябва да сте Скип Кели. Аз съм Соня Роулинг, главна лаборантка.

— Хубав тоалет — отвърна той и стисна дланта й. „Ще ти го върна, Нора.“

Дори да бе чула комплимента, жената не го показа.

— Очаквахме ви преди час.

— Извинявам се — измърмори в отговор Скип. — Успах се.

— Елате.

Жената се завъртя на токове и се върна обратно в стаята. Той я последва и се озова в голяма стая. За разлика от преддверието тук беше пълно с техника: дълги метални маси, отрупани с инструменти, пластмасови табли и разпечатки, бюра с купища книги и папки. Стените не се виждаха от метални шкафове с чекмеджета, всичките затворени. В най-близкия до вратата ъгъл стоеше млад мъж и оживено разговаряше по телефона.

— Както виждате, тук се върши истинската работа — каза жената. Тя посочи към едно сравнително неотрупано бюро. — Седнете там и ще ви въведа в обстановката.

Скип предпазливо се настани до Соня Роулинг.

— Господи, какъв махмурлук! — измърмори той.

Роулинг го погледна въпросително.

— Моля?

— Махмурлук, казвам.

— Ясно. Това може би обяснява закъснението ви. Убедена съм, че няма да се повтори. — Нещо в погледа й го накара да изправи гръб.

— Сестра ви ми каза, че имате природна дарба за лабораторна работа. Точно това възнамерявам да проверя през следващите две седмици. Ще започнем по-бавно, за да видим какво можете да вършите. Имате ли теренен опит?

— Нищо сериозно.

— Добре. Тогава не се налага да се отучвате от лоши навици. — Скип повдигна вежди и тя поясни: — Хората си мислят, че теренната работа е всичко в археологията. Но истината е, че за всеки час на терена в лабораторията се прекарват още пет. И именно там се правят повечето важни открития.

Роулинг се пресегна и притегли към тях продълговат метален контейнер с капак на панти. Тя го вдигна, бръкна вътре и внимателно извади четири големи найлонови чувалчета. Върху всички с черен маркер набързо бяха написани думите КЛИСУРАТА ПОНДЕРОСА. Скип видя, че в контейнера има още много чували.

— Какво е всичко това? — попита той.

— Клисурата Пондероса е била изключително интересен обект в североизточна Аризона — отвърна жената. — Забележете, че казвам „била“, а не „е“. Поради причини, които не са ни съвсем ясни, там са открити керамични фрагменти от множество различни стилове, пръснати в привиден безпорядък. Може би мястото е било нещо като търговски център. Във всеки случай собственикът на земята бил любител археолог с повече ентусиазъм, отколкото здрав разум. За три летни сезона в началото на двайсетте години той изкопал целия обект и събрал абсолютно всички фрагменти. До последния. — Тя посочи чувалите. — Единственият проблем е, че е нахвърлял всичките си находки на една купчина, без да обръща внимание на местонахождение или пласт. Изгубени са най-ценните данни. Фрагментите в крайна сметка били предадени на Музея за индиански старини, но така и не били проучени. Ние ги наследихме, когато преди три години получихме сбирката на музея.

Скип намръщено се вторачи в чувалите.

— Мислех, че ще работя с материалите на Нора от Рио Пуерко.

Роулинг сви устни.

— Разкопките на Рио Пуерко са образец за археологическо проучване. Материалът е грижливо събран и документиран с минимум нарушения на обекта. Находките на сестра ви ни носят невероятно много информация. Докато това… — Тя посочи чувалите и остави изречението недовършено.

— Картинката ми е ясна — още повече се намръщи Скип. — Този обект вече е унищожен и аз няма какво повече да объркам. И ще ме оставите да си блъскам главата с него.

Начупените устни на Роулинг се извиха в нещо като зачатък на усмивка.

— Бързо схващате; господин Кели.

Скип дълго се взира в чувалите.

— Предполагам, че това е само върхът на айсберга.

— Пак познахте. В склада има още двайсет и пет чувала.

„Мамка му!“

— И какво точно трябва да правя?

— Съвсем просто е. Тъй като не знаем абсолютно нищо за местонахождението на тези фрагменти, нито за относителната им позиция едни спрямо други, можем само да ги подредим по стил и тип и да подложим резултатите на статистически анализ.

Скип облиза устни. Очертаваше се по-лошо, отколкото предполагаше.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)