Златото на Кивира

Слоун кимна.

— Десетина пиктограми. Включително три обърнати спирали.

Нора изненадано вдигна глава и я погледна.

Холройд забеляза слисването й.

— Какво има?

Нора въздъхна.

— Просто в иконографията на анасазите движението обратно на часовниковата стрелка обикновено се свързва със зловредни свръхестествени сили. По посока на часовниковата стрелка пътувало слънцето по небето. Затова обратната посока се смятала за неестествена, противна на природното равновесие.

— За неестествена ли? — внезапно се заинтригува, Смитбак.

— Да. В някои съвременни индиански култури обърнатата спирала все още се свързва с магьосничеството.

— Намерих и това — каза Слоун и повдигна ръка. Държеше строшено човешко черепче.

Нора се обърна, отначало без да осъзнава, после усмивката на Слоун лениво се разшири.

— Къде го намери? — рязко попита Нора.

Усмивката на другата жена продължаваше да е все така ослепителна.

— Отзад, до зърнохранилището.

— И просто така го вдигна?

— Защо не? — присви очи Слоун. Едва забележимото движение напомни на Нора за котка, реагираща на опасност.

— Ами защото ние не докосваме човешки останки, освен ако не е абсолютно наложително за проучването ни — изсумтя Нора. — А ти си го взела в ръка, което означава, че не можем да направим ДНК-анализ на костния колаген. И най-лошото е, че дори не си го снимала in situ.

— Само го вдигнах — изненадващо тихо отвърна Слоун.

— Струва ми се, ясно ти дадох да разбереш, че първо ще обсъждаме такива неща.

Последва напрегнато мълчание. После зад нея се разнесе дращене и Нора се озърна към Смитбак.

— Какво правиш, по дяволите? — попита тя. Журналистът бе извадил бележника си и пишеше в него.

— Водя си бележки — отвърна той и притисна бележника към гърдите си.

— Нашия спор ли записваш? — извика Нора.

— И защо не? Искам да кажа, човешката драма е също толкова важна част от тази експедиция, колкото…

Холройд се приближи и грабна бележника от ръцете му.

— Това е частен разговор — заяви той, откъсна страницата и му подаде бележника обратно.

— Това е цензура! — възрази Смитбак.

Изведнъж Нора чу ниско гърлено мъркане, което преля в мелодичен смях. Тя се обърна и видя, че Слоун все още държи в протегнатата си ръка черепа и ги наблюдава с весело блестящите си кехлибарени очи.

Нора си пое дъх и не обърна внимание на смеха. „Не губи самообладание.“

— След като вече си го разбутала, ще го занесем на Арагон за анализ — тихо каза тя. — Тъй като е радетел за HAT, той може да възрази, обаче стореното — сторено. Повече не искам да извършваш каквито и да е процедури без моето изрично разрешение. Ясно ли е?

— Ясно — отвърна Слоун и с внезапно разкаян вид й подаде черепа. — Просто не разсъждавах. Сигурно е от вълнение.