Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Аз междувременно можех само да се чеша по главата. Копелето бе толкова далеч от целта, че чак не можех да повярвам. Но понеже нямах друг избор, описах му пътуването най-подробно, като почнах от Швейцария, където, казах му, бях отишъл с единствената цел да огранича пораженията. Мъчех се да се измъкна от последния от поредицата ужасни разгроми, чиято съвкупност ме бе довела в крайна сметка в стаята за поверителни разговори. Конкретният провал, за който става дума, бе предизвикан от ненавременната кончина на прекрасната леля Патриша — лелята на Графинята, която, без да съобщавам на Графинята, бях поставил на ключово място в една от комбините си за пране на пари.

Убедил бях любимата леля на жена ми — пенсионирана шестдесет и пет годишна британска учителка без нито едно закононарушение през целия си живот — да наруши с един замах поне хиляда, явявайки се мое подставено лице в Швейцария. В мига, в който кандиса, взех да трупам милиони долари в шифровани сметки, свързани с нейното име. Докато един ден взе, че умря от удар, ей така, без всякакво предупреждение, и всичките ми милиони увиснаха.

В началото си мислех, че смъртта й ще ми причини небивали проблеми, най-явният от които бе този, че парите ми ще останат блокирани завинаги в долнопробния търбух на швейцарската банкова система. Оказа се, че греша и че швейцарците са много печени в тези работи. За тях смъртта на едно подставено лице се явявало огромен плюс — повод за отваряне на бутилка шампанско. В края на краищата няма по-добро подставено лице от покойното, обясни ми моето разплуто швейцарско доверено лице Роланд Франке39 — един сто и четиридесет килограмов симпатяга с ненаситен апетит за сладкиши и с неземен дар да създава фалшиви документи, базирани на принципа на достоверното опровержение. А Когато попитах моя майстор фалшификатор защо, той сви рамене и отвърна: „Защото мъртвите не говорят, млади ми приятелю, нито пък покойните лели!“.

Междувременно, докато разкривах на моите разпитващи цялата тази гнусотия, гледах да им изтъкна, че по време на това пътуване двамата с Готвача не бяхме сами; водехме си компания под формата на Дани Поуръш, моя бивш ортак в престъпленията, а така също и Анди Грийн, моя верен и доверен адвокат, известен с прякора Вигвам.

Ни най-малко не се мъчех да прикрия факта, че Дани наистина ми е бил съдружник във всички мои дела. „Той е точно толкова виновен, колкото съм и аз“ обявих на Копелето, после му се заклех, че Вигвам и Готвача пък нямаха нищо общо с тях. Просто бяха дошли да се поразходят до Чехословакия — следващия пункт от пътешествието ни. Нито един от двамата и понятие си нямаше, че с Дани сме изнесли контрабандно валута в Швейцария; напротив, мислеха си, че само проучваме терена за бъдещи действия.