Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Така че изиграният щеше да е той, а истинският ми бизнес щеше да си върви необезпокояван. И в този ред на мисли рекох на Готвача:

— Давай да направим онова, което предлагаше по-рано. Какво се иска от мен, че да почнем?

— Хич нищо не се иска от теб — отвърна Готвача, подчертавайки колко малко се очаква от мен. — Вече всичко съм ти уредил… попечители, подставени лица, а аз ще съм съветник към тръста, тоест още един буфер между теб и парите ти. И ако, не дай Боже, онези младежи почнат си врат носовете, моментално подавам оставката си като съветник, парите ти изчезват в Лихтенщайн и нали знаеш — швъттт! — плесна с ръце, изпружи дясната си ръка напред към Южна Румъния — и сме на чисто.

Усмихнах се на Готвача и кимнах задушевно. Той, Готвача, притежаваше куп таланти, но най-забележителна беше способността му да използва сложни комбинации от жестове и звуци, за да изразява мисълта си. А лично на мен любимият ми беше швъттт, който издаваше с извиване на езика в обратно „С“, последвано от остро изпускане на въздух. А едновременно със звука швъттт пляскаше с ръце, после рязко изпружваше дясната си ръка във въздуха. Готвача използваше този звук като обобщение на даден трик, един вид: „И с последния фалшив документ, който сме създали, нали разбираш… швъттт!… и федералните власти изобщо няма да проумеят какво е станало!“.

Седейки сега в гълфстрийма, си давах сметка какъв колосален гаф съм извършил, отказвайки да следвам една от купищата страхотни рецепти на Готвача за задоволяване на баснословния му апетит към швейцарските банкови сметки. Плашеха ме обаче отношенията му със Синеокия дявол; обществена тайна бе това, че двамата въртят бизнес в Швейцария; и колкото и да бях печен, Синеокия дявол бе дваж по-печен и все още не го бяха изловили! Така че какво вещаеше този факт за собствените ми бъднини? Доста добри неща, рекох си. И аз като Дявола бях безкрайно внимателен и не пестях усилия при прикриване на следите си.