Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Точно на това място спрях: как Джордан Белфърт напуска борсовата зала на „Л. Ф. Ротшилд“ с отчаяно сърце и подвита опашка, на двадесет и пет годишна възраст, с един личен банкрут в актива си и с позволително да продава акции, което изведнъж бе загубило всякаква стойност.
Най-интересното обаче бе, че с напредването на деня се чувствах обезпокоително все по-удобно в стаята за поверителни разговори. Докато се губех в миналото, не чувствах болката от настоящето и най-вече мъката от загубата на Графинята. И макар да съзнавах много добре, че кисна приятелите си, сведенията, които бях дал, бяха от изключително исторически характер — описал бях само в най-общи щрихи неща, които бяха на границата на незаконното. Деветдесет и деветимата злодеи, крадци и негодяи от списъка ми засега бяха в относителна безопасност.
И точно в този миг Копелето спука сапунения ми мехур.
Оставаха само няколко минути до пет, когато Джоел каза:
— Ще трябва за известно време да спрем с урока по история. По отношение на твоето сътрудничене изпадаме в цайтнот… — и се захвана да ми обяснява как височайшето ми положение на „порта“ може да се пази в тайна за не особено дълго. Понеже си имало признаци, когато някой сътрудничел, като се почне от съдебното досие, което в моя случай щяло да бъде подозрително скучно. С други думи казано, когато даден обвиняем реши да стигне до съд, това налага да се заведат определени преписки в съда — а липсата им подсказва, че човекът пее на улица „Съдебна“.
На практика, поясни Копелето, моето сътрудничене ще има две основни страни: историческо портене и активно портене. Досега бях вършил само първото. Сега обаче Копелето искаше да ме запишат, докато говоря по телефона с едно от предстоящо опечалените лица от моя списък на злодеи, крадци и негодяи. И от всички, там упоменати, Копелето бе избрал тъкмо моя верен и доверен счетоводител Денис Гейто, по прякор Готвача.
А Денис Гейто си беше истински Готвач, макар и не в обичайния смисъл на думата. Прякорът му бе израз на обич и възхита пред вродената му способност да подправя отчетите. Беше истински пич — спокоен, хладнокръвен и въздържан. В живота се интересуваше единствено от най-добрите игрища за голф в света, кубински пури, хубави вина, пътуване в първа класа и интелектуални разговори, най-вече свързани с това как да преебе данъчните служби и Комисията по ценните книжа, което комай се явяваше главната цел в живота му.
Бе вече на петдесет и нещо, а с подправянето на отчети се бе захванал в началото на 70-те години, когато аз съм бил в началното училище. Занаята изучил под зоркото око на Боб Бренън — един от най-големите майстори в дисциплината за всички времена. Прякорът на Боб беше Синеокия дявол — признание на стоманеносините му очи, дяволските му бизнес стратегии и ледената кръв в жилите му, за която твърдяха, че била с два градуса по-студена от втечнен азот.
Синеокия дявол бе създателят на „Фърст Джърси Сикюритийз“ — фирма, постигнала небивал размах и мащаб в търговията с евтини акции в края на 70-те и началото на 80-те години. А Готвача бе служил като счетоводител и главен довереник на Дявола. Легендарният дует бе оставил зад себе си мощна диря от уникални измами с ценни книжа. Но за разлика от повечето търговци на евтини акции, Синеокия дявол бе приключил на върха на вълната с награбените близо четвърт милиард долара.
Точно в това беше проблемът ми: Синеокия дявол бе успял да се измъкне сух, надхитряйки през цялото време надзорните органи, и Копелето нямаше по-голяма мечта от тази да получи на поднос главата му.
Изведнъж гласът на Монсоир ме върна в настоящето.
— Брутален е тоя трафик! — обяви. — Имам чувството, че никога няма да стигнем в Бруквил. Ти как мислиш, шефе?
— Монсоир — рекох му нежно, — ти си един много добър шофьор. Никога не взимаш болнични, никога не се губиш, а като те знам, че си и мюсюлманин, подозирам, че изобщо не пиеш! — И кимнах възторжено. — Затова ще ти кажа само две мили думи.
— И кои са те, шефе?
— Еби… се! — Изсъсках, пресегнах се към копчето на таблото над главата ми и видях как тиквата на приказливия пакистанец изчезва зад облицованата с филц разделителна стена. Стоях загледан в продължение на няколко секунди в пищния син цвят на филца и в изписаните там три златни букви — N, J и B — Jordan и Nadine Belfort. Избродирани бяха с 18-каратов златен конец, в готически шрифт. Ебаси и шибания ташак! — рекох си. — Ебаси и разточителството! При това, вече напълно безсмислено…