Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Та и Вигвам се беше понадрусал, макар че изискванията към него, в качеството му на наш адвокат, бяха значително по-високи. Съвсем ясно му бе, че ще може да се нажмули едва след като приключехме работата си с чехите. Така че засега обръщаше повече внимание на коката и по-малко на куалудите — една изключително хитра стратегия, съдържаща съвършен психотропичен смисъл. Поемането на един куалуд е равносилно на три бутилки водка или уиски на празен стомах, докато шмъркането на кокаин е равносилно на венозното поемане на осем хиляди чаши кафе. От куалуда ти се приспива и ставаш немарлив, докато кокаинът те помпа и засилва параноята ти. А в чисто делово отношение е много по-ефективно да си напомпан и обзет от параноя, отколкото да ти се дреме и да не внимаваш. Уви, нашият Вигвам се бе нашмъркал, без да иска, до състояние на кокаинова параноя.
— Боже мой, Исусе Христе! — мърмореше Вигвам. — Тоя самолет вони на фъшкии! Изгаси я тая гадост бе, Дани! Щото… щото… щото… — хайде, изплюй го бе, Вигвам — ще свършим в някой чешки пандиз, за Бога! — Спря, за да обърше капките пот, избили по бледото му параноично чело. Иначе беше съвсем симпатичен човек, с момчешки вид. Беше среден на ръст, с хубави, правилни черти, нищо че беше започнал да пуска леко шкембенце. — Ще ми отнемат разрешителното за адвокатска практика — изпъшка. — Усещам го. Ъ-ъ-ъ-ъ… — изпъшка от наркоманска параноя, а щом спря да пъшка, грабна тупето си и отчаяно заклати яйцеподобния си череп.
Вляво от мен седеше Готвача, трезвен като гьон. Никога през живота си не беше вземал дрога, което го правеше част от онази рядка група хора, които са способни да се заобиколят с наркомани от световна класа, без това ни най-малко да им пречи. Готвача си беше жив красавец, нещо като смален вариант на мистър Клийн. Темето му беше абсолютно олисяло, челото му бе високо, челюстта — квадратна, кафявите очи — пронизващи, носът — остър, а усмивката — заразителна.
Роден и израсъл в Ню Джърси, Готвача бе майстор на тамошния акцент и го използваше при нужда, като в настоящия случай.
— Ча’ай, ча’ай! — рече Готвача на Вигвам. — Я земи да се овладееш, Анди! Като ти мирише, пусни вентилацията. Там, навън, налягането е толкова ниско, че за две секунди всичко ще се измирише.
Точно така. Прав беше.
— Слушай Готвача — посъветвах Вигвам. — Логиката му в подобни ситуации е безпогрешна. — Пресегнах се, положих лявата си длан на рамото на Вигвам и му пуснах загрижена усмивка. — Съвсем отделно от това, препоръчвам ти да вземеш два-три ксанакса, да те поуравновесят.
Гледаше ме втрещен.
— Имаш вид на газен от влак — рекох. — Повярвай на чичо доктор, два-три ксанакса ще те оправят. — Нали така, майсторе? — обърнах се към Готвача.
— Абсолютно — съгласи се Готвача.
— Май ще те послушам — закима нервно Вигвам. — Само че първо трябва да подредя къщата. — Стана и заобикаля из салона да пусне вентилационните дюзи. Изгледах джойнта в ръката на Дани.
— Адвокатът ни може и да е перко — рекох, — но в случая е прав. Що за всеки случай не го хвърлиш тоя джойнт?
Дани вдигна сантиметровия остатък от козчето и го заоглежда с килната настрани глава. Сви надолу ъгълчетата на устните си и сви рамене, после хвърли козчето в устата си и го глътна.
— Ноо помаа за курудърца! — обяви гордо.
В този миг Вигвам седна на мястото си, а ченето му продължаваше да изпълнява наркоманската версия на мамбото.
— Вземи — грабнах необходимия флакон от „Луи Вюитона“, отвих капачката и изсипах няколко хапчета. — Правилната доза е две сини… — и се замислих за миг, — макар на тази височина да не се знае колко ще ти трябват. Току-виж тялото се оказало по-податливо. — И свих рамене.
Вигвам закима нервно, все още на дъното на тревожната фаза. Почнех ли да разправям как още в гимназията оплешивя и как после го хванаха да преписва на изпитите САТ, най-вероятно щеше да хукне към аварийния изход и да скочи. Затова го съжалих и си замълчах.
Извърнах се към Готвача и му се усмихнах с уважение.
— Да си поговорим за работата — рекох приглушено. — Не бях особено очарован от хората, с които се запознах в Швейцария, така че прекъсвам всякакво вземане-даване с тях. Нещо не ми вдъхват доверие. — И пак свих рамене. Чиста лъжа си беше, но си имах съображения да го излъжа, колкото и да ми беше неприятно.
По това време в Щатите по петите ми беше един вманиачен агент от ФБР, на име Грегъри Коулмън, така че ми се налагаше да създам лъжлива следа, по която да се насочи, та да отклоня вниманието му от истинските ми швейцарски сметки. За тази цел смятах да използвам Готвача — да ми открие швейцарска сметка, в която няма да вложа никакви пари, но за чието съществуване агент Коулмън щеше да научи. А щом изпратеше искане до швейцарското правителство за достъп до сметката, щях да се боря със зъби и нокти, все едно имам какво да крия. Така щях да го мотая поне две години, ако не и повече. А Когато най-после постигнеше своето и получеше достъп до сметката ми, щеше да установи, че по нея всъщност не е имало никакви постъпления.