Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Огледах сервитьора, от когото се стичаха едри капки пот.
— Извинете — рекох смирено, — защо тук е тъй горещо?
Изгледа ме без капка интерес, сякаш го бяха подлагали на лоботомия, и се отдалечи без нито една думичка. Посегнах към чашата, но Вигвам ме предупреди:
— Да не си посмял да им пиеш от виното! — и взе да се озърта притеснено. — Те точно това очакват! — Хвърли ми обезумял поглед. — Нима не разбираш?
И Готвача се приведе към мен:
— Тоя май не знае английски — прошепна, — но на слизане от самолета пилотът каза, че такива жеги не е имало от сто години насам. Днешните температури били рекордни за страната им.
Едва в таксито поех въздух с широко отворена уста.
— Друг път блъскала ли те е подобна воня? — попитах Дани.
— Никога — поклати той мрачно глава. Оня трябва да го накиснат в сярна киселина.
Готвача кимна в знак на съгласие и добави дълбокомислено и самоуверено:
— Да не ви пука. Ще отседнем в най-хубавия им хотел. Сто на сто ще е с климатик. Няма начин да не е.
Свих рамене, без да разчитам докрай на думата му.
— Прага ли е най-големият град в Чехословакия? — попитах вонливкото-шофьор.
А той без никакво предупреждение се разплю по таблото на колата си:
— Словаците са кучета — избухна. — Отделиха се от държавата. — Вече сме Чешка република: Перлата на Изтока. — И разкърши врат, сякаш да си възвърне самообладанието.
Кимнах притеснено и погледнах през страничното стъкло — да поема красотата на Перлата на Изтока, но поради липсата на улично осветление нищо не видях. Но все още хранех някакви надежди. Та нали крайната ни цел е прословутият „Амбасадор“ — единственият четиризвезден хотел в Прага. Хвала Богу поне за това, рекох си. Сегашният етап от пътешествието ни сякаш бе прокълнат. Малко лукс нямаше да ни е никак излишен.
За жалост на Готвача му бе убягнала една малка подробност: „Амбасадор“ съвсем наскоро е бил обявен за един от най-лошите четиризвездни хотели в Европа. А защо — установих още щом влязохме във фоайето с температура сто градуса и влажност на въздуха хиляда процента. От задуха насмалко да припадна.
Пространното и мрачно фоайе ми напомни противоатомните скривалища от епохата на Студената война. Разполагаше с всичко на всичко три дивана с отблъскващ кафяв цвят на кучешки изпражнения.
Ухилих се на силно русото яко чехкинче на рецепцията. Върху бялата блузка над едрите й чешки цици имаше табелка с името й „Лара“46.
— Нямате ли климатик?
А тя тъжно ми се усмихна с кривите си чешки зъби и отвърна със силен акцент на английски:
— Климатик има проблем. Сега не е на работа.
Забелязах с ъгълчето на окото си как Дани помръкна, но Готвача отново прояви мъдрост:
— Тук ще ни е добре — рече, кимвайки еднократно. — Виждал съм далеч, далеч по-лоши хотели.
— Къде бе, майсторе? — запитах, не вярвайки на ушите си.
— Не забравяй, че съм от Ню Джърси — заяви с тон на многознайко.
Бетонна логика, рекох си! Готвача си е истински боец!
Окуражен от думите му, шляпнах на тезгяха кредитната си карта, усмихнах се на Лара, а сам на себе си рекох: „Не е зле, зле е, ама чак пък! Както съм каталясал и едва гледам от поетите куалуди, няма начин да не загубя съзнание от тотална преумора“.
Два часа по-късно лежах чисто гол на леглото с вперен в тавана поглед и обмислях как да се самоубия. В стаята ми бе по-горещо, отколкото в котелното на „Титаник“. Прозорците не можеха да се отварят, а радиаторът беше надут докрай. А защо — никой в хотела май не можеше да ми обясни. Така че от радиатора струеше топлина, от климатика — нищо, та бях готов наплатя милион долара на някой да пусне вътре ято едри мъхести пчели, та да пърхат отгоре ми с крилцата си.
Беше два и нещо — осем и нещо в Ню Йорк. Изгарях от желание да се чуя с Графинята. Да ми каже няколко благи думи, да ме увери, че ме обича и че всичко ще се оправи. Способна бе да внесе светлина и в най-мрачните ми мигове. Но при всичките ми пет-шест опита стигах до шибаното записано съобщение, че международните линии са претоварени.
И точно тогава телефонът иззвъня. Аххх, пищната ми Графиня! Винаги знае кога имам нужда от нея! Вдигнах слушалката. Уви, търсеше ме Дани.
46
Името е променено. — Б.а.