Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Таа змия едноока! — възкликна Дани сред порой от лиги. През последните няколко часа бе изгълтал четири куалуда40, половинка малцово уиски „Мъклелън“, двайсет милиграма валиум и двуграмова скаличка боливийски хероин, която изсмука през ноздрите си с помощта на навита банкнота от сто долара. Накрая, само преди десет секунди, бе усетил ефекта и на тлъстия джойнт, севернокалифорнийска сенсимиля41, което ме наведе на мисълта, че се мъчи да ми каже „Тая сенсимиля е много яка!“.

И както винаги, буквално бях шашнат от абсолютно нормалния му вид. С късо подстриганата си руса коса, средния си ръст и ослепително бели зъби издаваше аурата на един прекрасен басп — аурата на човек, способен да проследи родословието си до първите заселници, дошли с кораба „Мейфлауър“. Тази вечер бе облечен семпло, в бледокафяв прав панталон и тениска с копчета и с къси ръкави. Пред бледосините му очи се мъдреха консервативни рогови очила, от което видът му ставаше още по-изискан и по-баспски.

Въпреки целия си баспски вид обаче, Дани Поуръш си беше чистокръвно еврейче, способно да проследи родословието си до един миниатюрен кибуц близо до Тел Авив. Но по подобие на много свои предшественици евреи, и той искаше да го вземат за синьокръвен басп, та затова носеше такива несъмнено баспски очила, които си бяха с най-обикновени стъкла.

Междувременно вътрешността на салона приличаше по-скоро на летящ склад за конфискувана стока на ДЕА42. На разтегателната масичка от махагон между двама ни бе положена кафява кожена чанта „Луи Вюитон“, преливаща от най-разнообразни опасни наркотици за развлечение: четиринадесет грама сенсимиля, шестдесет фабрично произведени таблетки куалуд, няколко произведени на черно амфетамини, няколко произведени на черно успокоителни, торбичка за сандвичи, пълна с кокаин, десетина дози екстази43, плюс няколко безопасни артикула, по лекарско предписание: флакон ксанакс44, флакон морфин, някоя и друга таблетка валиум, ресторил, сома и викодин, плюс някоя и друга таблетка амбиен, ативан и клонопин45 както и наполовина изконсумиран картон с кенчета „Хайнекен“ и почти изконсумирано шише малцово уиски „Мъклелън“ — за по-лесно поглъщане на таблетките. Съвсем скоро обаче всичките непредписани от лекар неща щяха да изчезнат — наврени в колективните ни задници или скрити дълбоко под ташаците ни, докато минем чешката митница.

Моят доверен адвокат Вигвам седеше отдясно на Дани. И той беше в ежедневно облекло, което в неговия случай се допълваше от постоянно мрачната му физиономия и отвратителното му тупе. Имаше цвета на кал, който никак не се връзваше с бледата му кожа, и гъстотата на сушена слама. Макар Желязната завеса да бе паднала преди три години, човек спокойно можеше да се обзаложи, че ужасното му тупе щеше все пак да привлече доста неодобрителни чешки погледи.