Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Когато той нежно я вдигна и задържа в ръцете си, всичко, което успя да направи, бе да ридае.
Конлан се вгледа надолу към жената, която плачеше в прегръдките му и почувства как стените, които бе построил около сърцето си, започнаха да се рушат. Той буквално чуваше звуците от срутващи се тухли и цимент и всичко, за което можеше да мисли, бе колко силно се нуждае да избяга от нея. Когато понечи да я пусне, тя се вкопчи в ръцете му и го погледна с изпълнените си с болка и сълзи очи.
— Проклети да са, за това, което са ти сторили. Надявам се, че си ги издирил и си изкормил кървавите им вътрешности. Конлан, толкова съжалявам. Аз не биваше… не трябваше да нахлувам в личното ти пространство.
Бавно се пресегна и докосна белега върху гърлото му.
— Толкова съжалявам — повтори тя, шепнейки. После очите й се присвиха и отново срещна погледа му със свиреп израз на лицето. — Надявам се да получа шанс да се натъкна на някой от тези, които са те наранил. Няма да навредят на никой друг отново.
Той премигна, неспособен да си спомни, кога друг път думи са го трогвали така, както нейните. Тя искаше да го защити. Да отмъсти за него.
Звукът от трошащите се стени, които бе изградил вътре в себе си, се превърна в лавина. Той стегна ръцете си около нея и зарови лице в косата й.
— Никога не ми се извинявай за своето милосърдие и разбиране, mi amara акнаша.
Райли се отдръпна леко и го погледна през сълзите, стичащи се по лицето й.
— Какво означава това?
Той поклати глава, буцата, заседнала в гърлото му, го правеше неспособен да формулира думите на английски. Тя наистина щеше да го помисли за луд, ако я уведомеше, че я е нарекъл неговата любима емпат.
Говорейки за лудост, вероятно имаше около десет секунди, преди Вен да почука на вратата. Пое огромна глътка въздух и положи целувка върху челото й, след което отпусна ръце и отстъпи назад.
— Райли, зная, че сигурно се чувстваш така, сякаш си попаднала по средата на един от онези филми на ужасите, които Вен толкова много обича, но трябва да ми се довериш…
Райли му отправи ослепителна усмивка, бършейки сълзите от лицето си.
— Да ти се доверя? Шегуваш ли се? След това, което току-що видях, бих ти поверила и живота си.
Заля го облекчение, което отпусна напрегнатите мускули на врата и раменете му.
— Добре — отвърна той, опитвайки да се усмихне. — Защото може да ти се наложи.
Глава 17
Райли последва Конлан по дълъг коридор, обрамчен с плакати на класически филми на ужасите. Тя спря, смеейки се, пред озъбения домат, украсяващ плаката на „Атаката на доматите убийци“8 а после обърна поглед към този на „Петното“9.
— Стив Маккуин — размишляваше Райли, проследявайки ръба на рамката с пръст. — Обожавах този филм.
Конлан протегна ръка към нея и се усмихна.
— Двамата с брат ми ще се разбирате много добре.
Когато завиха зад ъгъла и влязоха в някаква голяма стая за игри, Райли рязко спря при вида на тълпата от огромни мъже, които седяха, стояха, облягаха се и в общи линии запълваха и последната частица пространство. Добре де, освен мъжете имаше също кашони, кутии и подноси с храна, които покриваха всеки свободен инч от повърхностите. Стаята имаше вид на помещение, в което атакуваща армия се е отбила за закуска.
Боже, те бяха огромни. Нищо чудно, че се нуждаеха от всичката тази храна. Вероятно бяха нужни безброй много калории, за да се засити всеки от тях.
Райли затвори очи за момент и достигна съзнанието си, за да се увери, че титаниевите врати на емоционалните й щитове са си на мястото, плътно затворени. Не желаеше случилото се предишната нощ да се повтори.
Почти до последния, всички насочиха вниманието си към нея с втренчени погледи, а повечето сграбчиха дръжките на кинжалите, които носеха.
Ще желаете ли кафе заедно с пособията ви за убиване? Райли покри устата си в опит да се спре, но изпита налудничаво желание да се засмее. Кикот, причинен от стрес, така го наричаше Куин. Само че сестра й рядко го изпитваше. А Райли — винаги.
Тя стисна по-здраво ръката на Конлан и повдигна брадичка, за да ги погледне, а пристъпът на истерия отшумя при вида на смъртоносната заплаха, изписана върху лицата им.
— Това е Райли Елизабет Доусън — представи я Конлан. — Тя е акнаша и е добре дошла сред нас. Моля, проявете към нея цялата си любезност. Райли, позволи ми да ти представя моите воини. Това са Седемте, най-доверените ми другари. Разбира се, вече познаваш Вен — продължи той, посочвайки брат си.
8
„Attack of the Killer Tomatoes“ — Популярен филм на ужасите от 1978 г., режисиран от Джон де Бело, с участието на Дейвид Милър. — Б.пр.
9
„The Blob“ — Популярен филм на ужасите от 1958 г., с който изгрява звездата на Стив Маккуин. — Б.пр.